Който се страхува от мечки… [bg]

— О, не, мамка му!

— Удари се в най-горния камък. Останах загледан в счупената му глава. Краката му потръпнаха конвулсивно няколко пъти, а после всичко свърши. Скрих се зад един надгробен камък. Свещеникът довтаса веднага. Беше чул крясъците.

— И натопиха теб?

— Аз си бях виновен.

— Ерки, как е възможно да си такъв карък? Да не си роден на петък, тринайсети?

— После ме прибраха вкъщи.

— Какво им каза?

— Нищо. Нестор ме помоли да си трая.

— Нестор? — разтърка очи Морган. — Как си успял да се забъркаш в толкова много неприятности? Не ми стига акълът. А аз си мислех, че на мен не ми върви. А онази, дето са я намерили вчера? И тя ли е инцидент? Кажи си, както си е.

Ерки бавно обърна лицето към Морган.

— Нали вече ти казах. Нещата просто се случват.

— Това обяснение май е малко лековато, а? Ченгетата ще те разпитват. Трябва да си измислиш по-достоверен отговор.

— Аз съм вълна — драматично обяви Ерки. — Избухвам само веднъж.

— Ами да, точно това ще им кажеш, та да те върнат бързо в болницата. — Морган избърса челото си. — Боли ме носът — оплака се той.

— Можеш да си оправиш носа със силата на волята, ако се понапрегнеш — вдигна рамене Ерки.

— Така ли?

— С всичките си сили накарай възпалението да спре. Ще се излекуваш сам.

— Да не съм китаец. Не вярвам на такива глупости.

— Затова си болен.

— Защо ти не ме излекуваш? — иронично попита Морган. — Вече не мога да се напрягам. Отпуснат съм като желе.

— Трябва ти да го направиш.

— Как не се сетих — кисело отвърна Морган. — Ей, слушай — сети се той, — веднъж гледах един тип по телевизията. Счупи стъкло със силата на волята си. Изглеждаше страшно впечатляващо, но всъщност е само филмов трик.

— Какво толкова впечатляващо има да счупиш стъкло със силата на волята си — учуди се Ерки. — И аз мога да го направя. Стъклото се намира под постоянно напрежение. Не е никак трудно.

— Я виж ти! Защо тогава не тръгнеш на турне?

— Нямам желание.

— А кой те научи на такива мурафети?

— Вълшебникът от Сентръл Парк.

— Хубаво е, че имаш чувство за хумор. Ще ни е нужно.

— Знаеш ли какво можеше да прави той? Опъваше кожата на ръцете си, докато се напука.

— Хайде тогава да ми направиш някой фокус. Само недей да чупиш бутилката с уиски.

— Тук няма стъкла — замисли се Ерки. — Прозорците са изпотрошени.

— Май някой те е изпреварил.

— Но там са останали няколко по-едри парчета стъкло — Ерки посочи прозореца към двора.