Вътрешният кръг [bg]

— Аз съм — кимна Демарко и се понадигна, опитвайки се да прогони съня от клепачите си. — Какво обичате?

— Мистър Тейлър иска да говори с теб.

Ясно. Май беше разбунил духовете, без да иска. Изправи се и отстъпи по-далеч от заплашително наведеното ченге. От тази позиция осъзна, че човекът не е чак толкова огромен, но не беше и от хората, с които би желал да се бие с голи ръце.

Присви очи и разчете надписа върху блестящата значка: Шерифска служба на окръг Чарлтън.

— Значи мистър Тейлър иска да разговаря с мен и за тази цел ви изпраща да ме арестувате. Така ли е, шерифе?

— Помощник-шериф съм — уточни онзи и най-сетне благоволи да се представи: — Помощник-шериф Пат Хаскел.

— Приятно ми е, Хаскел — усмихна се Демарко. — Но защо всъщност ви е изпратил мистър Тейлър?

Устата на униформения се сви в гневна гримаса. Явно не беше свикнал да се отнасят с неуважение към него.

— Шерифът прави услуга на мистър Тейлър — сковано отвърна той. — Мистър Тейлър желае да разговаря с теб, а шерифът ме изпрати да те открия.

Прекрасно, помисли си Демарко. Значи тоя тип разполага с достатъчно власт, за да използва шерифа като момче за поръчки.

— А ако не желая да разговарям с мистър Тейлър? — подхвърли той.

— Правиш ми впечатление на голям инат, човече — заряза всякакви любезности ченгето. — Предавам ти само една покана и нищо повече. Ако решиш да ме последваш, ще те заведа в офиса на Тейлър. А ако не щеш, твоя си работа.

Демарко се втренчи в огледалните стъкла на очилата му, после бавно кимна.

— Добре, дай ми една минута да се преоблека. Ще се видим на паркинга.