![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Не знам… Не съм вземала никакви лекарства от години. Разправят, че екстазито…
— Деветдесет процента от тези приказки са пълни дивотии. Вярно, то те убива, но същото е с храната или с въздуха, който дишаш. Щетите са значително по-малко, отколкото при алкохола.
— Добре… но не искам да халюцинирам…
— Това не е есид, Хедър. Ще се почувстваш просто комфортно със себе си и света за малко. Няма нищо лошо в това.
— Добре — съгласих се колебливо.
Като най-долно шубе оставих съобщение на Хю на телефонния секретар. После се вдигнахме в един бар, а след това в самия клуб. Чувствах се малко глупаво в дрехите, които Мари ми бе избрала да облека. Тя носеше същия размер и като студентки често сме си разменяли дрехите. Когато се обличахме еднакво. Като се погледнах в огледалото ме досмеша с тази къса пола и тясна фланелка. На Мари обаче й отиваха, а бяхме на една възраст. Мислех си, че в клуба всички ще ме зяпат, но не се случи нищо подобно. Отначало ми беше доста скучно. Мари не ми позволи да пия алкохол в предишния бар. Щяло да развали ефекта от екстазито. Мечтаех си за един джин, да уталожа нервите си.
Взех хапчето в клуба. Отначало ме удари доста силно и леко ми прилоша. Почувствах се зле, но не чак толкова, колкото казах на Мари.
— Ти сама го правиш да е така, защото му се съпротивляваш — прошепна Мари и ми се усмихна. После го почувствах да преминава по ръцете ми, по тялото ми, по гърба ми. Гъделичкащо, шеметно усещане. Погледнах Мари и ми се стори много красива. Винаги съм знаела, че е хубава, но с годините бях свикнала да наблюдавам по-скоро признаците на повяхване. Вглеждах се за бръчки, за някое килограмче повече, за побелели косми. Дали откривах или не, беше без значение. Важното е, че ги търсех у нея, а съответно и у себе си, несъзнателно, заблуждавайки се, че тя и аз сме едно и също нещо.
Реших да отида до тоалетната и да се видя как изглеждам в огледалото. Сякаш не стъпвах по земята, а се носех в собствената си митична аура. Като че ли вече бях умряла и се движех в небесните селения. Всички тези красиви хора се усмихваха и изглеждаха точно както се чувствах аз. Не че изглеждаха по различни с нещо, просто можеше да видиш радостта, която се излъчва от тях. Погледнах се в огледалото. Това, което не видях, беше тъпата женица на Хю Томсън. Нея вече я нямаше.
— Ей — каза някакво момиче, — добър трип, а?
— Аха… направо невероятно! Никога не съм се чувствала толкова щастлива! Това ми е за първи път на екстази… — задъхано казах аз.
Тя дойде и ме прегърна.
— Чудесно. Няма нищо по-хубаво от първия път. Винаги е прекрасно, но първият път…
Говорихме сякаш с часове и по едно време се сетих да се върна при Мари. Имах усещането, че познавам всички, всички тези непознати хора. Ние споделяхме едно прозрение, една близост. Никой, който не го е изпитал при подобни обстоятелства, не би могъл да знае какво е. Бяхме заедно в един собствен свят, свободен от омрази и страхове. Отърсих се от страха, нищо повече от това. Танцувах и музиката беше чудесна. Хората, разни непознати, ме прегръщаха. Сред тях имаше и мъже, но те не го правеха прилепчиво. Когато се сетих за Хю, просто го съжалих. Съжалих го, че никога няма да изпита подобно нещо, съжалих го, че „ефикасно“ е пропилял живота си. Съжалих го, че ме е изгубил, което вече беше повече от сигурно. Край между нас. Този етап от живота ми беше приключил. Щях да си взема отпуска и за следващия ден.
16. Лойд
Али излезе прав за този стаф. Беше ми казал чистата истина. Дни наред не можеш дори да премигнеш. Веднага бях преизпълнен от мисли и енергия. Опитвах се, насилвах се да премигна, докато кензах, седнал на тоалетната чиния. И тогава нещо се случи — не можех да спра да мигам. Прилоша ми и си помислих, че ще припадна. Проснах се на студения, облицован под на банята и се почувствах по-добре, прилепяйки към него пулсиращото си лице. Мигането спря и аз отново бях в страхотна форма.
На вратата се позвъни. Беше оня пич, Сийкър. Той мина край мен и влезе в хола. Извади торбичката и я закачи на ръчното кантарче, което носеше със себе си.
— Десет грама — установи той. — Пробвай го.
Така и направих, макар да ми беше трудно да установя доколко е чиста коката, защото не съм голям маниак, но веднага усетих, че е по-добра от тази на Абдаб. Попитах Сийкър дали мога да дръпна една магистрална. Той завъртя отегчено поглед, после спретна по една магистрална за мен и за него на плота в кухнята. Усетих онова приятно обезчувствяне, но метедринът до такава степен беше проникнал в мен, че едно дръпване кока почти не оказа влияние. Сигурно и цялата торбичка да бях изсмъркал, не би имало значение. Както и да е, дадох на Сийкър сухото и той се разкара. Странна твар е този Сийкър. Не движи с никого, но всички го знаят.