![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Име: Млад професионален кадър Хю.
Кауза: защита и подобряване на услугите, на които имат право трудещите се.
Име: Завеждащ отдел Хю.
Кауза: оптимизация на качеството на услугите, в името на тези, които ги ползват.
Име: Главен мениджър Хю — държавен сектор.
Кауза: перфектно обслужване, чрез повишаване на ценовата ефективност и ценовата ефикасност (което означава безработица за хората, осигуряващи услугите, но повишаване на качеството в полза на мнозинството, което ги потребява — неизбежната цена на прогреса).
Име: Мениджър Хю — частен сектор.
Кауза: максимизиране на печалбите чрез повишаване ценовата ефикасност, ефективността на използване на ресурсите и експанзия към нови пазари.
— Но от осемдесет и четвърта година насам няма много напредък, Хедър — ще се усмихне той зад броя си на „Индипендънт“.
Незначителните промени доведоха до ключови разлики. За Хю заключителния анализ се превърна в окончателен финансов баланс. Семантиката е важно нещо. Баналните лозунги за революция и съпротива се превърнаха в още по-банални декларации от сферата на икономическата ефективност, счетоводството и спорта.
По пътя мечтите ни се загубиха. Лозунгите за революция може и да бяха наивни, но поне ставаше дума за нещо голямо, нещо важно. Сега хоризонтите ни са стеснени. Това не ми е достатъчно. Други се примиряват, тяхна работа. Но не е достатъчно за мен.
Не е достатъчно, защото съм вече на двадесет и седем и от четири години не съм получила дори един оргазъм. През тези четири години той изливаше лепилото си за тапети в мен, консумирайки мен, докато лежа и си мисля за консумацията. Докато ме чука съставям своите списъци:
• захар
• сладко
• хляб
• мляко
• грах
• ориз
• подправки
• пици
• вино
• домати
• лук
• зелени чушки
… тогава направих нещо напълно невероятно — спрях да консумирам просто заради идеята.
Тлъстините ми започнаха да изчезват. Мисълта за това изчезна от главата ми. Всичко стана по-леко. Започна се с желанието да бъда изчукана добре. Последва необходимостта да им кажа да си го начукат и да умират. Започнах да чета книги. Да слушам музика. Да гледам телевизия. Усетих, че започвам да мисля отново. Опитах се да спра, защото ми причиняваше болка. Не можах.
Когато всичко това е в главата ти, няма начин да не се промъкне в живота. Ако ли пък не, загиваш. А аз нямам такова намерение.
12. Лойд
Отне ми бая време да се върна от Глазгоу. Есид, мамка му, никога повече, поне не до следващия път. Отровната ме среща на стълбището.
— Къде беше? — пита тя укорително. Отровната комай се отнася все по-положително към мен.
— Глазгоу — отвръщам аз.
— По какъв случай? — интересува се тя.
— Слам вечер в „Ренфрю Фери“ — лъжа безпощадно. Не искам много да си пъха носа…
— Как беше?
— Много добре — правя се на ударен.
— Имам още от онова екстази за шиткане, но е у нас — казва тя.
Велико. Още скапани хапчета за продан. Скоро репутацията ми ще падне толкова ниско, че хората ще предпочетат да се снабдяват от пивоварните. Предишните ги оставих в Глазгоу на Стиво, който не възложи особени надежди, но обеща да направи каквото може.
— Хубаво. Ще дойда тази вечер — казвам й. Просто искам да си вляза вкъщи и да си направя един чай, придружен от джойнт. После се сещам, че оставих марихуаната заедно с хапчетата в Глазгоу.
— Имаш ли някакъв джойнт? Нещо да дръпна. Изтощен съм от това пътуване. Имам чувството, че челюстта ми е натрошена цялата. Искам малко да се смажа. LSD също върши работа. Просто имам нужда от нещо. Искам каквото и да е, по дяволите, и толкова.
— Имам едно-друго — отвръща тя.
— Тогава ще те изпратя до вас.
Отиваме у Отровната. Там са Соло и двама други приятели — Мънтс и Яско. Соло се впусна да ми пелтечи нещо и аз се притесних. Не разбирах и думичка. Все едно изкарваше само съгласни и при това през носа си. Докато Отровната отиде да сложи чай и да донесе джойнт, Мънтс застана зад Соло и с език направи минетчийски жест. Той и Джако бяха като две хищни птици, които кръжат над раненото животно. Стори ми се тъжно и съжалих Соло Това ми напомни един филм за Мохамед Али по телевизията, в който поразен от паркинсонова болест, вероятно вследствие на играта, пичът бе лишен напълно от буйното си красноречие. Когато Отровната се появи, изглеждаше като Дон Кинг, който те изнудва и се подсмихва доволно.