Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— Поздравявам всички ви с добре дошли от името на граф и графиня Деран — започна тя, радвайки се на благонамереността на събралите се. — Помолих ви да дойдете тази вечер, за да споделите с мен огромното щастие, което изпитвам от това, че любимата ми внучка се завърна в Англия и при мен, за да получи полагащото й се наследство. Тази вечер празнуваме и завръщането й, и неотдавнашния й брак. В нейно отсъствие се опитах да поддържам наследството й според силите си — продължи Барбара със силен глас, който леко трептеше от вълнение, — и да спазя желанията на сина си, нейния баща.
Отнякъде се чу биенето на часовник.
— Твърде много години бях лишена от присъствието и обичта на най-младия член на семейството ми, за което проклинам онзи кучи син Кромуел: нека Господ прати порочната му душа в ада завинаги! — заяви тя яростно, но след миг тонът й се смекчи и тя продължи: — Всъщност единственото, което искам да направя, е да ви помоля да пожелаете заедно с мен добре дошли на Мариса и мъжа, за когото тя се венча, Камерън Алистър Бюканън. — Тя кимна леко, което бе знак за музикантите да засвирят отново.
Щом музиката започна, Мариса и Камерън слязоха по стълбите, хванати за ръце. Залата бе притихнала, чуваха се само звуците на инструментите. Разговорите бяха секнали: всички наблюдаваха как граф и графиня Деран слизат при старата графиня. Мариса отправи на баба си любящ поглед и я целуна топло по бузата. За огромна изненада и на Мариса, и на Барбара, Кам направи същото.
Браяна и Джейми се спогледаха.
— Моля всички ви да поздравите заедно с мен лорд и лейди Деран по случай брака им — повтори лейди Барбара. Прислужниците забързаха да напълнят отново чашите на гостите, а старата графиня вдигна чашата си за наздравица. — За графа и графинята!
— За графа и графинята — повториха гостите.
Мариса реши, че трябва публично да благодари на баба си и че точно сега е най-подходящо да направи това, така че застана до старата жена и стисна здраво ръката й.
— Аз също бих искала да вдигна наздравица. Тя е за моята баба, Барбара Тримейн Фицджералд, вдовстващата графиня Деран, чиято обич и подкрепа означават за мен много повече, отколкото смята самата тя. Съмнявам се, че бих се завърнала, ако не бе тя. Баба ми храбро бранеше моето наследство, дори и срещу силите на Републиката, когато се налагаше. Моля, вдигнете чаши в нейна чест. — Мариса стисна жилестата ръка на баба си. — В чест на моята grand-mere!
Мариса се усмихна гордо.
Ехото в залата повтори думите й. Чу се сдържано ръкопляскане. Барбара сияеше в центъра на вниманието.
Стоящият до Мариса Кам също реши да направи жест. Дълбокият му мелодичен глас незабавно привлече вниманието на цялата зала.
— Да живее Негово най-милостиво величество Чарлз II, наш крал по Божията воля! А също и — добави той, напомняйки за неотдавнашния брак на английския крал с португалската принцеса, — нашата нова кралица Катерина.
И отпи от чашата си с поглед, търсещ из залата Джейми. Видя приятеля си, застанал само на няколко крачки от него заедно с лейди Браяна. Джейми изглеждаше спокоен и щастлив. Дали неговият другар не се бе поддал на очарованието на ирландската вдовица? С окото на познавач Кам оценяваше красотата на Браяна: прелестна дама, която би била напълно подходяща за съпруга на Джейми, както и Джейми би бил напълно подходящ за неин съпруг. Кам познаваше отлично характера на Джейми, неговото чувство за отговорност. Навярно би трябвало да обсъди този проблем с Мариса.
Тази мисъл предизвика лека усмивка на лицето му.
Мариса.
Неговата съпруга.
Тази вечер неговата графиня нямаше равна на себе си по красота. Буйната й кестенява коса обкръжаваше с многобройните си къдри стройната й шия. Той се замечта за тази нощ, когато Мариса щеше да очаква целувките му, да копнее да правят любов. Докога още би могъл да изчаква да се слеят в едно?
Извърна глава към жена си. Роклята й бе от сребрист сатен, ризата — от кремава коприна, която придаваше на кожата й зашеметяващо излъчване. Диаманти и перли украсяваха китките, ушите и шията й, блестяха дори на обувките й. По стените на стълбището висяха портретите на дедите й. «Питър Лили би трябвало да нарисува и нея» — помисли си Кам. Само отличен художник би могъл да представи израза й. Образец за красота, запечатан на платното за всички следващи поколения, вечно свидетелство за хубостта й тази вечер.
На широката му уста се появи усмивка. Не му трябваше картина — споменът за Мариса тази вечер щеше да остане с него през целия му живот. Когато остарееше, щеше да го извади от чекмеджето на паметта си и да се наслади на чувствения спомен. А после пак да го заключи дълбоко, запазвайки го за времето, когато ще има нужда да изпита още веднъж ускоряващото пулса усещане за сексуална възбуда.