Стоманеният плъх в танц със смъртта
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: Stainless Steel Rat #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стоманеният плъх в танц със смъртта». Краткое содержание книги:
— Тъй вярно.
Доближих лицето си до неговото, намръщих се и отбелязах с облекчение как пребледня. Трудно е да си намръщен и в същото време да говориш презрително, но аз успях.
— В такъв случай ще ви бъде приятно да научите, че на мен ми е заповядано да проверя дали вие изпълнявате задълженията си според буквата на устава. А сега ми кажете, къде е генерал Зенър?
— Там долу, майоре.
Обърнах се кръгом и тръгнах в посоката, която най-малко желаех. Бях сигурен, че лейтенантът ме наблюдава. Нямах избор. Ако се опитам да се измъкна от кораба, той може да се замисли за моето присъствие на него, да се усъмни, да вдигне тревога. А ако отида при генерала, всичките му съмнения ще изчезнат.
Разбира се, може би и аз щях да изчезна, Въпреки това тръгнах бързо към отворената врата и мърморещите гласове и без колебание влязох.
Офицерите в края на стаята бяха наведени над една карта и се съвещаваха. Зенър беше с гръб към мен.
Обърнах се рязко надясно и видях полици с книги до преградата. Без да се колебая, отидох до нея и плъзнах ръка по томовете. Не можех да видя заглавията от потта, която капеше в очите ми. Взех една наслуки. Обърнах се и тръгнах обратно към вратата, като хвърлих поглед на групата офицери.
Не ми обърнаха никакво внимание. Вървях бавно, наострил уши, но не можах да чуя нищо, освен мърморенето на един или двама идиоти, което е задължително при всеки разговор между военни.
Когато излязох в коридора, лейтенантът тъкмо се изгубваше от поглед. Вървях нито бързо, нито бавно до стълбата между палубите. Чаках алармените звънци да зазвънят. Макар че може би нямаше да ги чуя от туптящите удари на кръвта в ушите си. До последната палуба и до отворената врата и приветливата тъмнина на нощта зад нея.
Часовоят подскочи във въздуха, а сърцето ми го последва.
И се приземи, вдигнал оръжие за почест. Отвърнах му с небрежен поздрав и се спуснах по стълбата на земята. Още едно махване и тръгнах по изгорялата трева, очаквайки куршум в гърба.
Не дойде. Стигнах до сенките в края на игрището, пъхнах се в тях и се облегнах на ствола на едно дърво. И въздъхнах така, както не бях въздъхвал никога преди, Когато вдигнах ръка да избърша потта от челото си, разбрах, че все още държа книгата.
Книга? Каква книга? О, книгата, която бях взел от каютата преди четиристотин и дванайсет години. Вдигнах я, присвих очи и прочетох заглавието й на светлината от далечните лампи.
Изпуснах книгата от безволевите си пръсти, гърбът ми се плъзна бавно по дървото, докато седнах на земята.
Двайсет и пета глава
Почивах в тъмнината, потта по тялото ми изсъхна, опитах се да не мисля за ветеринарната практика за роботизираните коне… и се замислих за значението на затворената врата на комуникационната зала.
Не беше запечатана, за да не мога аз да вляза в нея. Давах си ясна сметка, че другите, и в частност Зенър, не се страхуваха от моето присъствие. Например готовият да се бие капитан, когото бях срещнал рано вечерта. Не, Зенър я беше затворил поради свои собствени съображения. Какви бяха те? Трябваше да тръгна от очевидното.
Вратата на този кораб беше запечатана, така че вероятно всички комуникационни зали на всички космически кораби са запечатани. Нямаше никакъв смисъл да е запечатана само една. Защо? Изглежда, за да прекъснат комуникациите. Между кой и кого? Или, всъщност между кого и кой? Не можеше да е за прекъсване на планетарните комуникации. Те бяха все още необходими за не много успешното нахлуване. Но за това са достатъчни наземните радиостанции. Явно комуникационните зали на космическите кораби бяха запечатани, което означаваше, че са прекъснати комуникациите между кораби. Това нямаше голямо значение, тъй като целият флот вече се бе приземил.
Оставаше само междузвездната комуникация. Разбира се! Бързото заминаване, пазенето в тайна на целта. Зенър знаеше, че Галактическият съюз е подире му, знаеше, че те могат да го спрат, ако разберат къде отива. Или къде се намира планетата. Значи нашествието беше лично негово дело. Авантюра в междузвездното пространство. И без какъвто и да е риск, срещу невъоръжен неприятел. Зенър беше наясно, че Галактическият съюз има шпиони, всички онези детекторни коли бяха свидетелство за това. Той бе убеден, че аз работя за Съюза и че в неговата армия може да има и други агенти на Съюза. Така че комуникациите са прекъснати до успешното завършване на нападението. След това Галактическият съюз не можеше нищо да направи.