Десетият праведник
- Автор: Николов Любомир
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетият праведник». Краткое содержание книги:
Един от най-изявените ни фантасти, Любомир Николов е познат с романите си „Къртицата“ и „Червей под есенен вятър“, а също с много книги-игри, издадени под псевдонима Колин Уолъмбъри. Носител е на редица престижни награди, сред тях и „Еврокон“.
Отец Донован скочи в моторницата, провери резервоара и махна с ръка.
— Качвай се, момче! Да се измъкваме, докато е време.
Седнал отпред до него, Николай изпита още едно почти забравено усещане — мощната тръпка на двигателя, която разтърси моторницата и изпълни със силно пулсиращ рев малката зала. Водата в басейна закипя. Отначало неохотно, после все по-бързо, лодката се плъзна по канала към светлия отвор. След миг мрачният тунел остана назад, наоколо блесна оловносивото огледало на езерото и отец Донован зави надясно — на изток, по-далече от Велтбург.
Но пътят не беше чист. Преграждаха го четири лодки, четири стари спортни яхти, натоварени с въоръжени полицаи. Отзад, откъм града, се задаваха още десетина.
— Дръж се, Ник! — изкрещя свещеникът. — Ще минем помежду им!
Моторът изрева, носът се вирна напред и мощен тласък прилепи гърба на Николай към облегалката. Отсреща яхтите се приближаваха с шеметна бързина. Дулата на автоматите бяха насочени право към тях. Няма да се измъкнем, помисли младежът. Верига от ситни фонтанчета пробяга по водата на няколко метра от носа на моторницата. Край, край! Следващите изстрели щяха да бъдат точни, от упор. Но изстрели нямаше и изтръпнал от хладно очакване, Николай Бенев се вгледа в яхтите. Полицаите стояха като вкаменени и смаяно зяпаха някъде към брега. Той също се обърна натам и макар да знаеше какво ще види, дъхът му спря пред поразителното зрелище — над замъка бавно се издигаше огромен бял самолет.
С усилие на волята Николай отново завъртя глава напред. Яхтите вече бяха съвсем близо. Всички полицаи продължаваха да гледат нагоре… всички освен един.
Буше!
За секунда погледите им се кръстосаха. В очите на полицая пламтеше бясната злоба на измамен хищник. Загубих, казваха тия очи. Загубих всичко и някой ще ми плати за това, та дори ако трябва да загина, за да си отмъстя.
Бастунчето в ръцете му беше насочено към бегълците. Сред рева на моторницата не се чу изстрел, но върху защитното стъкло, отпред и малко вляво на отец Донован, разцъфна бяла звездичка. Изпълненият с ненавист поглед на Буше се плъзна край тях и остана назад.
Хората от яхтите се опомняха от вцепенението. През бученето на двигателя долетяха приглушени гърмежи, куршумите се забиваха във водата наоколо, Николай ги усещаше с тялото си как барабанят по корпуса, ала всеки изминат метър увеличаваше шансовете за спасение. Лодката летеше право към издаден навътре в езерото нос, обрасъл с храсталак. Наколо се сипеше град от куршуми. Дъното пронизително изскърца по песъчливата плитчина, моторницата подскочи във въздуха, стовари се във водата оттатък сред гейзер от пръски и веднага свърна надясно, под прикритието на гъстата растителност. Живи сме, тържествуващо помисли Николай, докато се носеха с главозамайваща скорост отново на изток. Живи сме! Измъкнахме се, и мосю Луи се измъкна, и Мишин… Някой ден може пак да се видим.
Обърна се назад. Яхтите не се виждаха. Нямаше и да се опитват да ги догонят, ясно беше, че всякакво преследване би било безнадеждна работа. Моторницата летеше успоредно на гористия бряг. Той се завъртя наляво и посегна да тупне отец Донован по рамото, но ръката му застина във въздуха. Свещеникът бе отметнал глава назад и по гърдите му се разширяваше кърваво петно.
Николай трескаво сграбчи яката на старата военна униформа и дръпна с две ръце. Копчетата отлетяха настрани. Разкъса долната фланелка и в лицето му плисна тънка гореща струйка. Раната от малокалибрения куршум изглеждаше съвсем дребна, ала явно бе засегнала важна артерия, защото яркочервената кръв бликаше на пресекливо фонтанче. Отчаяно притисна дупчицата с длан, знаейки, че всичко е безполезно, че само незабавна операция би дала известна надежда. Под ръката му меко пулсираше изтичащият живот.
Ненадейно върху лицето му падна сянка. Чудовищен тласък подметна лодката като играчка, небето и езерото се сляха в луда въртележка, сред грохот и пращене Николай отхвръкна напред и по тялото му от всички страни се посипаха жестоки удари. Нещо се стовари с убийствена сила върху ребрата му. Огнената болка за миг го остави без дъх. Пред очите му причерня, но изглежда, че не бе загубил свяст, защото постепенно осъзна, че лежи на хълбок сред натрошените вейки на някакъв смачкан храст. Наблизо, леко килнат, стърчеше носът на моторницата.