Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— „Сложна и специфична работа“. Сигурно ме мислиш за лековерно копеле, което не разбира от нищо — изсъска Кинкейд, оголвайки пожълтелите си от тютюна зъби.
— Не… Аз…
Гласът на Декстър заглъхна.
Фанън се обърна към Лудия тексасец.
— Убий този безбожник.
После стана и отиде до стълбата, за да се изкатери на покрива и да се присъедини към другите членове на групата.
Лудия тексасец взе раницата си, извади брадвата и се приближи до Декстър. Фанън вдигна капака на покрива.
— Не… Не… Моля те — каза Демил, взрян в безизразните очи на Лудия тексасец.
— Говори, братко — рече Фанън.
— Трябва ми лаборатория, измервателни уреди за pH-фактора, киселини и основи. Трябват ми чисти кръвни проби от групите на прицел — афроамериканци и евреи, за да изготвя фрагменти на ДНК.
— Ако намеря всичко, което ти трябва, за колко време ще направиш помията си?
— За няколко часа. Може би и за по-малко.
Фанън се спусна по металната стълба. Ботушите му тупнаха на пода, отеквайки в тишината като плющене на кожен камшик. Той се приближи до Декстър и го погледна.
— Можем да намерим банка с кръв и да откраднем каквото трябва.
— Банките с кръв не съдържат информация. Правителството забранява кръвта да се дели по етнически или расов признак.
— Шибано общество. Шайка лайнари. Е, тогава как ще го направим?
— Има само една лаборатория, където има всичко, което ми е необходимо, но няма да е лесно.
— И на Мойсей не му е било лесно да свали плочите от Синайската планина или да раздели Червено море. Божията работа не е лека. Опасно е да следваш Божията воля. Къде е тази лаборатория?
— В Дяволската работилница във Форт Детрик, Мериланд.
34. Посоката
— Трябва ни влак с предимство — каза Крис на Бъди.
Крис седеше на леглото в апартамента, който Бъди бе наел в хотел „Четири сезона“ във Форт Уърт, и гледаше пътните листове на товарните влакове. Стейси се къпеше в банята.
— Имаш ли нещо с нея? — неочаквано попита Бъди.
— Я стига! Съпругът й е починал наскоро.
— Понякога може да получиш най-хубавото чукане след лична трагедия.
Крис стъписано се вторачи в него, но погледът му сякаш достави удоволствие на Бъди.
— Остави я на мира. Тя се нуждае от време.
Бъди отвори уста да отговори, но Стейси спря водата.
Вратата на банята се отвори и тя влезе в хола на апартамента. Косите й бяха мокри. Беше се увила в две хавлии.
— Господи, чувствам се много по-добре — каза Стейси. — Кой е следващият?
Настъпи продължително мълчание, после Бъди стана и тръгна към банята.
— Докато мирише на жена. Приятно и възбуждащо — ухили се той и затвори вратата.
Стейси погледна картата на Тексас и Луизиана и индиговите копия, които Крис бе изровил от боклука.
— Намери ли каквото търсеше?
— Да. В десет часа довечера оттук тръгва влак с предимство, пълен със скъпа продукция, предимно японски коли. Би трябвало да се движи два пъти по-бързо от влака с пшеница, с който пътува Кинкейд.
— Защо?
— Влаковете с предимство пренасят така наречените „деликатни“ стоки. Колите на този влак струват милиони. Лихвата върху всички тези пари означава, че стоката трябва бързо да стигне до пазара. Влакът с пшеницата ще трябва да го изчаква да мине. Това ще го забави и с малко късмет ще ги изпреварим.
Стейси седна на леглото и започна да бърше косите си с едната хавлия.
— Защо не отидем с кола?
— Поради много причини. Първо, не сме сигурни дали Кинкейд ще отиде чак до Ню Орлиънс. Възможно е да се качи на друг влак в Далас, Шривпорт или Джаксън. — Крис посочи картата. — На всяка от тези гари той може да смени посоката. Ще отидем в Ню Орлиънс, а Кинкейд ще пътува за някъде другаде. Ще трябва да слизам и да разпитвам на всяка гара. Освен това по релсите ще се придвижим бързо, особено ако хванем влака с предимство довечера в десет.
Стейси се огледа, стана и каза:
— Много мило от страна на Бъди да наеме този апартамент. Прекрасен е. Крис кимна, но не каза нищо. Започваше да мисли, че включването на Бъди в тази история е досадна грешка.
Апартаментът беше ъглов и гледаше към някакъв търговски център. Пастелните тонове и красивите старинни мебели успокояваха окото. Климатичната инсталация осигуряваше идеална температура.
Стейси седна на леглото до Крис и каза:
— Не изглеждаш много добре.
— Престани с тези комплименти. Караш ме да се изчервявам.