Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Това не е отговорът, който искам, адмирале. Атмосферата в стаята стана леденостудена.
— Бих искал доктор Демил да е на разположение, за да го разпитаме и да разберем какво всъщност се е случило там. Но докато не намерим него или останките му, не знам какво друго…
— Говориш така, сякаш отново своеволничите — прекъсна го вицепрезидентът Бъргър. — От 1972 година насам вече два-три пъти нарушавате споразумението, без да броим провинения, за които не са ви хващали.
— Кинта, знаеш, че бях шокиран като всеки друг от Конгреса от онези нарушения. Фактът е, че ЦРУ осъществява паралелна програма във Форт Детрик. Конгресът прие това обяснение и няколко специални агенти на ЦРУ загубиха работата и пенсиите си поради тази причина.
— Няма отново да допусна такава катастрофа, ясно ли е? Но фактът, че инцидентът се е случил, остава, и хората от Министерството на отбраната са много подозрителни към онова, което става.
— Разбира се, Конгресът трябва да бъде бдителен, но…
— Историята ви издиша. Хванаха ви да извършвате незаконни аеробиологични експерименти над Сан Франциско и Минеаполис, да разпръсквате микроби в метрото в Ню Йорк и да убивате хора с жълта треска във Флорида, експериментирайки с комари — напомни им Бъргър за провалите в средата на осемдесетте години. — Конгресът и медиите няма да приемат твърденията ви, че сте невинни, нито неубедителните ви оправдания.
Бъргър се разпалваше все повече и добрите му сини очи станаха леденостудени като глетчери.
— Генерал Столингс и аз те уверяваме, че всичко е така, както трябва да бъде.
— Зарежете уверенията. Искам доказателства. Миналия път имахме уверения. Сега се вдигна голям шум в медиите. Предаването „Шейсет минути“ си е завряло носа в задника ти, адмирале, и двамата стоите на ръба на палубата. Единственият начин да останете на кораба е, като докажете, че сте напълно чисти. Ако трябва да ви бутна зад борда, ще го сторя. Не трябва отново да безпокоим президента. Провалите ли се този път, и двамата ще разберете значението на думите „политическа жертва“.
— Кажи ни какво искаш и ще го направим.
— Президентът ми каза да започна независимо разследване. Ще го ръководи Комисията по отбраната с биологични оръжия. Това са сенаторите Ошероф и Мецгер. Те ще поискат пълен достъп до лабораториите във Форт Детрик и до архивите на Военния институт за изследване на инфекциозни болести.
— Кога? — попита адмирал Зол.
В стаята настъпи зловещо мълчание. Мислите на всички бяха мрачни. Зол се запита защо все пак са поканени тук — да ги мъмрят или да ги предупредят.
— Колко време ви трябва — попита вицепрезидентът, — за да се подготвите да приемете следователите на Комисията?
— Два дни — отговори Зол.
— Добре. Тогава утре ще насрочим разследването. Сигурен съм, че всичко ще се окаже наред и те няма да намерят нищо, но трябва задълбочено да проучим как стоят нещата.
— Да, разбира се — каза адмирал Зол. — Мисля, че винаги е по-добре да бъдеш бдителен и задълбочен.
— Предайте поздрави на Сали и Бет. И не се проваляйте, момчета.
Без да каже нито дума повече, вицепрезидентът стана и излезе от кабинета.
Адмирал Зол и генерал Столингс го изчакаха да се скрие от погледа им и после си тръгнаха. Мълчаха, докато служебната кола не напусна очертанията на резиденцията.
— Предполагам, че ще ни трябва Белия влак — рече генерал Столингс.
— Да, но има много биологично активни отпадъци, от които трябва да се отървем. Някои са токсични и нетрайни. Трябва да намериш място, където да ги изхвърлим.
— Утре ще ти изпратя влака. Внимателно почисти района — каза генералът. — Ще намеря сигурно сметище, където да изхвърлим всичко, без да пишем документи.
— Седмицата започва страхотно — измърмори Зол.
32. Джак Парния локомотив
Двулентовото шосе криволичеше по опустошения от пожара склон и водеше на запад, към Хаулингс Джънкшън. Оголеният пейзаж и овъглените стволове на дърветата бяха паметници на онази нощ на безумие.
Влакът, в който пътуваха Фанън Кинкейд и последователите му, следваше по-пряк маршрут, докато Стейси, Крис и Бъди трябваше да заобикалят, за да излязат на шосето за Форт Уърт.
В девет сутринта стигнаха до главната разпределителна гара. Стейси спря до оградата, угаси двигателя и попита:
— Какво ще правим сега?
— Трябва да разберем в колко часа ще пристигне влакът и какви влакове ще потеглят оттук днес. После ще проверим в „Уютна колиба“ — отговори Крис.
— Кое? — попита Бъди, който бе заспал и се опитваше да се разсъни. Мързеше го и се чувстваше тъпо.