Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Отслабнал си още повече, откакто се запознахме. Той наведе глава и се вторачи в картата и индиговите копия.
— Крис, нуждаем се от теб. Ние сме само трима, а хората от Форт Детрик имат твърде много власт. Освен това в тази история е замесен Пентагонът и един Господ знае кой още. Конспирацията може да стига дори до президента. Не е възможно да се разработи такава голяма програма, без да са замесени висшестоящи личности. Ако се обадим във ФБР, може да ни арестуват, вместо да ни изслушат.
— Нищо ми няма. Ще се справя.
— Трябва да се храниш. Ей сега ще поръчам да ти донесат ядене. Супа, може би овесена каша и кисело мляко.
— Добре — усмихна се Крис. — Но ще пропусна киселото мляко.
— В банята има два душа. Отиди да се изкъпеш, а аз ще поръчам нещо.
Той кимна и бавно стана от леглото. Трябваше да признае, че силите го напускаха с всеки изминал час. Крис отвори вратата на банята.
Бъди Бразил бе увил хавлия на кръста си, стоеше до мивката и смъркаше кокаин. Той рязко вдигна глава и се ухили.
— Охо! Би ли затворил вратата?
Крис се ядоса, протегна ръка и сграбчи Бъди, завъртя го и го изхвърли от банята. Хавлията падна и Бъди падна гол на пода. Тръбичката още беше в носа му. Той дръпна покривката на леглото и се уви, после извади тръбичката от носа си.
— Този задник се дрогираше — презрително каза Крис.
— Глупости — изкрещя Бъди и дръпна покривката на леглото до брадичката си. Картите и индиговите копия се разпиляха по пода.
— Какви други наркотици имаш? — попита Крис, влезе в банята и грабна несесера за бръснене на Бъди.
Бразил се втурна към него, влачейки покривката на леглото. Крис извади пет-шест шишенца и ги вдигна към светлината, за да прочете етикетите. Стейси застана до Бъди на прага.
— Те са за астмата ми — каза Бразил.
— „По едно на всеки четири часа против депресия“ прочете Крис. — Морфинов сулфат, декседрин, клонидин. И всички са предписани от онзи нещастник, когото застреля в задния си двор.
Той хвърли шишенцата към Бъди. Те се удариха в гърдите му и паднаха на пода.
— Виж какво, имам здравословни проблеми.
— Всички имаме проблеми. Аз повръщам храната, защото организмът ми е толкова скапан, че не може да задържи нищо. Ние сме пълна смехория. Шибана болница. Как ще свършим онова, за което сме тръгнали?
— Моля те! — каза Стейси. — Не викай.
Крис излезе от банята и седна на ръба на леглото. Бъди си обу панталона и се наведе да събере шишенцата.
— Изхвърли ги в тоалетната — каза Стейси.
— Предписани са ми — изхленчи Бъди. — Нуждая се от тях.
После видя разочарованието в очите й.
— Махам се. Прибирам се вкъщи — заяви Бъди, хвърли хапчетата в несесера си, събра багажа си и тръгна към вратата.
— Не можеш да си тръгнеш. Нуждаем се от помощта ти — каза Стейси. — Те убиха сина ти.
— Аз почти не го познавах. Апартаментът е платен до утре — каза Бъди, излезе и тръшна вратата.
35. Хайка
Бъди си тръгна по-скоро от неудобство, отколкото от гняв. И сега, докато седеше в джипа на паркинга на „Четири сезона“, се питаше какъв да бъде следващият му ход. В устата си отново усещаше тръпчиво-сладникав вкус. Бе завладян от толкова силна самота и самопрезрение, че това го притисна като съдбоносно предупреждение.
Списъкът с отрицателните му качества беше зашеметяващ. Той беше страхливец и наркоман. Не беше всеотдаен нито към себе си, нито към професията си. Нямаше нито една връзка в живота си, която да цени или да си направи труда да поддържа. Всичките му „близки“ приятели се купуваха и продаваха — професионални познати, които кръжаха около него като самолети, попаднали в гъста мъгла, и чакаха указания от него. Никой от тях нямаше желание да му дари миг на безкористна загриженост. Бъди знаеше, че всичко това е по негова вина. Той бе създал свят, който беше само за него. Неприятната истина беше, че ако искаш да спечелиш уважение, трябва да се отплатиш със същото. Ако продължаваше да фокусира всичко върху себе си, щеше да се пресити. И сега Бъди не знаеше къде да отиде. Не можеше да намери нова посока. Знаеше само, че е престанал да се крие. Но ако не избереше правилния път, щеше да пожертва и малкото, останало от него.
Започна да обмисля възможностите за избор. Може би трябваше да се обади на Пеликана.
Антъни Пеликано работеше за него от петнайсет години. Детективът от Лос Анджелис бе успял да измъкне от затруднено положение неколцина актьори, които се снимаха във филми на Бъди. Пеликано знаеше много тайни и мръсотии в Холивуд. Бъди го бе наел за пръв път по време на развода си. Пеликана успя да разкрие една лесбийска връзка на Тоува и Бъди държа това над главата й като Дамоклев меч, докато деляха имуществото. Антъни сигурно знаеше какво да направи.