Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
За развъртането на лещовидните корпуси на многобройните изпробвани чисти антигравитационни модели, лишени вече от хеликоптерните лопати, се изпробват разнообразни формули. Първоначално се изпитват множество набързо скалъпени извънбордови окачвания на стандартни авиационни турбореактивни, правопоточни, вероятно и пулсиращи двигатели, които развъртат корпусите на чиниите със своята тангенциална тяга. Същият тип двигатели се използват и за хоризонталната постъпателна тяга.
Бързо се установява наличието на голямо ротационно аеродинамично съпротивление, дължащо се на големите гондоли на жироскопиращите извънбордни двигатели. Затова при по-късните конструкции те са преместени вътре в тялото на летателния апарат. По времето на войната това е една типична практика за немците — новите концепции са изпробвани веднага с набързо монтирани върху корпуса извънбордни двигатели, а едва после се преминава към конструирането на по-трудоемката и по-бавно осъществима версия на същия летателен апарат, но вече с вътрешнобордови двигатели (Терз, V.94 и IX.95).
Същият този модел, но в конфигурацията с ракетни двигатели, ще бъде разгледан подробно в глава 6.6. Тук искам само да отбележа, че е твърде вероятно той да е бил построен първо с четири извънбордни турбореактивни двигателя, за да се провери концепцията. Още преди това тя обезателно е изпробвана като малък радиоуправляем модел с извънбордни двигатели за самолетни модели. Още един път ура за всички авиомоделисти по света — това е още един от многобройните немски модели, които могат да се моделират успешно от тях и с трите вида двигатели — с бутални, с реактивни и с ракетни двигатели.
Конструкцията на тази чиния представлява един естествен преход към по-мощните реактивни двигатели, едно съществено подобрение от витломоторната чиния на Юнкерс, разгледана в глава 3.3. Настоящата чиния послужи също и като едно важно експериментално потвърждение на идеите, залегнали в следващите модели на чисто-антигравитационни реактивни чинии, но вече с вътрешнобордови двигатели. Най-вече на Флугшайбата на Белонцо, Миите и Шривер, която ще разгледаме по нататък в настоящата глава.
Единствената разлика между ракетния вариант на тази чиния, описан в глава 6.6., и турбореактивния вариант тук е в двата отвора на всяка двигателна гондола, изисквани от турбореактивните двигатели — единия за всмукване на въздуха — отпред, а другия за изхвърляне на отработените газове — отзад, вместо един единствен, изискван от ракетния двигател — само един отвор отзад за соплото на двигателя. Иначе четирите реактивни двигателя могат да се монтират в същите гондоли, като ракетните, и могат да се използват същите резервоари за гориво, като естествено не ще бъдат нужни резервоарите за окислителя.
VT16: Извънбордов блиц с 4 реактивни двигатели.
Освен това при турбореактивната версия на чинията ще действа и допълнителния двойно-спинов жироскопен антигравитационен ефект, който се генерира от роторите на четирите турбореактивни двигателя, жироскопиращи едновременно по две оси: около „голямата“ централна вертикална ос на симетрия на цялата чиния, и около „малките“ хоризонтални надлъжни оси на всеки един от двигателите.
След чисто антигравитационните модели с извънбордни двигатели идва естествено реда на тези, задвижвани от вътрешнобордови двигатели — турбореактивни или други специално разработени за случая газотурбинни двигатели. Следващите два модела са относително най-популярните и известни може би от немските летящи чинии, и те именно са и причината за появата на името Фуу файтър, Foo Fighter, или огнен кълбовиден изтребител, дадено на тях от пилотите на съюзниците. Тези два революционни модела изтребители-прехващачи са безпилотния антирадарен изтребител Кугелблиц и неговия пилотиран наследник Фойербал.