Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
Така търсещият конструктор изведнъж открива, че може много просто да добави и един допълнителен антигравитационен асист към своя невероятен бомбардировач, превръщайки го в една антигравитационна орбитална бомбардировачна совалка с глобален радиус на действие. За тази цел той изчислява, че просто трябва да метаморфозира резервоара за гориво на своя бомбардировач — единствената тежка част на борда — в една жироскопираща около вертикалната ос лещовидна форма, и по този начин драстично да увеличи летателните и подемни възможности на своето творение. Не само ще се намали и изчезне теглото на горивото от жироскопното ротиране на резервоара около вертикалната ос, но би се генерирала една допълнителна антигравитационна подемна сила и за целия самолет, паралелно на аеродинамичната подемна сила на клиновидното крило (Липиш, 52).
VT14: Липиш агра-самолет 1.
И целият този букет от допълнителни антигравитационни полезни ефекти, като изчезването на инерчната маса и произтичащата от това голяма маневреност, висока икономия на гориво и повишена ефективна якост на конструкцията; и като изчезването на гравитационната маса и произтичащата от това повишена подемна сила и бомбен товар — всичките тези получени „на готово“ качества ще променят неузнаваемо този проектиран хиперзвуков мезосферен правопоточен бомбардировач в нещо ново, в нещо нечувано и невиждано до тогава — в първата антигравитационна орбитална совалка-бомбардировач, построена на Земята. Сега още по-добре разбираме защо след войната името на проф. Александер Липиш е иззето и изтрито от съюзниците не само от учебниците по аеронавтика, но даже и от популярните книги за авиацията на Третия райх.
Вместо да си блъска главата за подходящ двигател за развъртането на новополучения лещовиден жироскоп-резервоар, на проф. Липиш му хрумва един ден, че източникът, че неизчерпаемият поток от енергия, който той търси за развъртането на резервоара, е точно под носа му. По точно под седалката на пилота — където през „компресорния“ отсек на кухото крило-двигател преминава с грохот сгъстената струя нахлуващ отвън въздух. Остава само да се потопи целия сплескан дисковиден жироскопиращ резервоар в тази струя, за да може тя да го обдухва и развърта, като вятърна въртележка, при нейното преминаване през двигателя.
Всичкото, което трябва да се направи за целта, е да се монтират малки периферни перки-лопатки отстрани на резервоара, всичките насочени в една посока, примерно навън под 30 градуса спрямо тангентата — точно както перките на елипсоидните вентилатори, които се въртят на върха на комините по къщите в Калифорния, когато вятърът ги обдухва. Само че вместо лекият полъх на калифорнийския вятър, жироскопиращият резервоар е обдухван от ураганната струя сгъстен въздух, движещ се със свръхзвукова скорост през „компресорната“ част на двигателя. С помощта на периферните лопатки на резервоара тази струя е повече от достатъчна да го развърти до много високи обороти. Естествено резервоарът е монтиран в началото на двигателя, в неговата компресорна секция, доста преди неговата нажежена горивна част. Освен това горивото се впръсква преди въртящия се резервоар, за да може не само добре да се размеси с въздуха, но и да охлажда резервоара при своето мигновено изпарение.
Така проф. Липиш в неговата типична гениална простота получава един антигравитационен асист към аеродинамичната подемна сила на крилата при по-малки скорости, и един основен антигравитационен двигател при по-големите скорости високо в мезосферата, без обаче да инсталира никакъв допълнителен двигател за развъртането на резервоара. Жироскопиращият резервоар просто изсмуква малко от енергията на преминаващия през двигателя въздушен поток. Освен това далновидното използване за жироскопирането именно на резервоара за горивото — единствената тежка част на самолета — увеличава много ефективността на целия получен антигравитационен двигател.
Интересното при антигравитационния двигател-резервоар на орбиталната совалка е това, че при изразходването на горивото и намаляването на теглото на въртящия се резервоар с изкачването на височини над 60–70 км ще се намалява и генерирания жироскопен антигравитационен ефект. Но поради повишаването пък на скоростта на совалката с приближаването й към първа космична скорост от 9 км/сек ще се покачва значително и температурата на горене в горивната камера на правопоточния двигател. Да си припомним, че инж. Зенгер е проектирал своите най-бързи двигатели за температури на горене от 6 000 С. Тези високи температури покачват значително и скоростта на химичната реакция на изгаряне на горивото. Това пък ще доведе до значителното порастване на жироскопно-ентропийната антигравитационна подемна сила — точно по същите причини, по които се увеличава и тягата при жироскопиращия атомен реактор, когато се увеличи скоростта на верижната реакция в него, без обаче да се увеличават оборотите му (виж глава 1.6.).