Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)
- Автор: Терзийски Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)». Краткое содержание книги:
Благодарение на генерираните антигравитационни ефекти намалява и изчезва не само гравитационна маса на совалката, но паралелно на това изчезва и нейната инерчна маса. Поради това совалката би демонстрирала невероятни маневрени характеристики — не точно завои под прав ъгъл, но все пак остри маневри с високи ускорения, които не могат да бъдат направени с никой съвременен не-антигравитационен изтребител, да оставим изобщо пък с бомбардировач. Колкото по-бързо лети совалката, и колкото по-бързо се върти вътре в нея жироскопиращия резервоар, толкова повече антигравитационният компонент на подемната сила ще надвишава нейния аеродинамичен компонент. Когато дойде момента антигравитационната подемна сила да се изравни с теглото на совалката, тогава нейната гравитационна маса ще бъде напълно изчезнала, а с нея също и нейната инерчна маса.
Затова и завоите на совалката все повече ще се приближават към „правоъгълната“ траектория, без обаче корпусът да се разпада на парчета при тези маневри, тъй като с изчезването на инерчната му маса той не би изпитвал почти никакви структурни натоварвания при тези невъзможни завои.
С изчезването на инерчната маса на совалката ще изчезва инерчната маса и на пилота. Което пък ще му позволи не само да не се размазва в седалката или в ремъците при тези остри завои, не само да не губи съзнание при тях от оттичането на кръвта от главата към краката му, но практически да не чувства абсолютно никакво натоварване по време на острия завой. Все още половин век след това, в най-модерните американски бойни самолети като F-16 например, поради значително нарасналата мощност на двигателя и здравината на композитния корпус, самолетът е в състояние да издържи на почти два пъти по-голямо натоварване, отколкото пилота вътре в него, преди да изгуби съзнание. Затова в бордовия компютър са били спешно инсталирани специални подпрограми, ограничаващи радиуса на завоя, които автоматично коригират пилотските команди и съответно увеличават и „изтеглят“ траекторията на завоя, за да спестят един пагубен припадък на пилота, и да спасят и него, и самолета, от сигурна гибел. Нещо което се е случвало нееднократно в американските ВВС преди модификацията на програмите.
Трябва да отбележим не само невероятната икономичност на гориво на Зенгеровата антигравитационна совалка, която при по-големи скорости би „загубила“ своята инерчна маса и тегло; но и факта че тя би била в състояние да се ускорява мигновено и светкавично, поради липсата на инерчна маса. Аеродинамичното съпротивление би било единствено пречка за това. Тя би могла поради тези причини да извършва суборбитални полети в мезосферата, многократно превишаващи скоростта на звука. Големината на Маховото число ще зависи единствено от способността да се държи пилотската кабина достатъчно студена, за да не заври кръвта на пилота. Бързината на нейното завиране ще зависи най-вече от дебелината на термалната изолация на кабината; или припомняйки си пестеливостта на немските проекти по времето на войната, вероятно от количеството ледени блокчета, наредени като тухли около тялото на пилота, за да го охлаждат със своето топене.
При правилно избрана траектория с оглед оптимизирането на загряването на кабината, на точката на изгасването на правопоточния двигател при напускането на атмосферата и на максималната набрана скорост, а оттам и на максималната антигравитационна подемна сила, този самолет-совалка би излетял без проблем в орбита около Земята, даже може би и по-надалече, имайки в предвид досадната тенденция на турбореактивните чинии да се изскубват от гравитационното поле на своята планета, ако пилотът е невнимателен със скоростта и траекторията им. Точно както се споменава в контактьорската книга „НЛО — Контакт с планетата Ярга“ (Стивънс, В., Данаерде, 86).
Да поговорим сега малко за материалите използвани за конструкцията на този уникален самолет. На няколко места в литературата бях срещал съобщения за използването от немците на трудно-топими титанови сплави за по-отговорните детайли на техните секретни експериментални аеро-космични разработки. Така, че ако този проект на Липиш изобщо е стигнал до някакво изпробване на експериментален безпилотен или малък пилотиран прототип, мога да кажа, че немците са разполагали с всичките необходими нови материали, за да го построят, дори ако се е налагало и изцяло от титан, както неговия значително по-късен и по-примитивен не-антигравитационен събрат SR-71 „Блекбърд“ на Локхийд.