Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Постановката завърши твърде късно. После Кел я заведе в една винарна. Традиция беше след представлението да се пие топла или студена напитка. Даяна си избра топло вино с билки, а Кел предпочете старо вино, внос от Италия. Младата жена с неудоволствие призна, че римското вино бе по-добро от местното.
Даяна се завърна с носилката, а Кел вървеше редом с нея, така че можеха да разговарят за вечерта. Чувстваше се много поласкана, дори малко порочна, защото беше излязла тази вечер навън, а Маркус трябваше да бъде домакин на военния главнокомандващ и неговите центуриони.
— Благодаря ти, че ме придружи, Кел. Беше ми много приятно. Ще кажа на Маркус за акробатките, които е пропуснал да види. — Даяна се изкикоти: — Горкият Маркус!
Когато пристигнаха, пред къщата бяха наредени носилки. Беше ясно, че гостите на генерала са все още тук.
— Мисля, че е по-добре да минем отзад през градината, а не през официалния вход — посъветва я Кел. — Може да обсъждат някакви военни въпроси. „Нека Господ ми прости лъжата“, помисли си Кел.
Даяна се промъкна през портата към високата ограда на градината и застина на мястото си. Около половин дузина голи жени бяха възседнали гърбовете на мъже, които също бяха голи. Други, също голи, държаха факли или малки камшичета, с които удряха онези, които се правеха на коне.
— Военни въпроси? Много смешни въпроси! Това имаше предвид, нали?
Кел я хвана за ръка и побутна към стъпалата, които водеха към втория етаж. В този момент Маркус излезе от къщата с гола жена, която висеше на ръката му. Косата й бе гарвановочерна. Беше щедро надарена с тежки гърди и широк ханш. Даяна не можеше да повярва на очите си. Жената беше точно копие на Алегра.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — запита Даяна, а зелено-сините й очи изпускаха яростни искри към Маркус.
— Тя е тук, защото съм я поканил. Качвай се горе! — заповяда той. Погледна застрашително към Кел. Къде, в името на рая и ада, му беше акълът да разреши на Даяна да види това сборище.
Даяна постави ръце на кръста и завъртя пети.
— Да се качвам горе, така ли каза? Сигурен ли си, че стаята няма да ти трябва за дебелата курва?
Маркус я зашлеви през лицето и я грабна. Понесе я нагоре, а тя риташе и ругаеше през цялото време. Той я блъсна в спалнята си и затвори вратата.
— Спри да ругаеш веднага! Ако някой те чуе, ще си помисли, че си от онези курви долу.
— И няма да сбърка! Точно такава съм, твоята курва. Една от многото очевидно. За римлянина всяка жена е такава! Защо не си облека препаската и да се присъединя към игрите ви?
Маркус изскърца със зъби. Тя определено го предизвикваше към насилие. Отвори вратата и намери Кел да обикаля наоколо:
— Ела тук! Няма да й позволяваш да излиза навън тази вечер. — Маркус я сряза с тъмния си поглед. — Ако си свършила с представлението, ще се върна при курвата.
Даяна грабна една сребърна лампа и я захвърли към вратата. После се тръшна върху леглото и започна да хлипа.
Кел я остави да поплаче пет минути, после отбеляза суховато:
— Напразно си хабиш сълзите, лейди. Спести ги за генерала.
— О, млъкни! Всичкото е договорено — да ме изведеш навън, за да може той да организира тази мръсна римска оргия. — Даяна се изправи и изтри сълзите от очите си.
Кел реши, че трябва да се опита да я поуспокои. Защото Маркус Магнус не беше във възторг от начина, по който беше изпълнил задачата си:
— Генералът искаше да те пощади. Мъжете винаги действат като разгонени животни.
— Искаш да кажеш, че това се е случвало и преди? — извика Даяна.
— Виновен е тази свиня Паулинус. Ако генералът не направеше оргията в къщата си, губернаторът щеше да го счита за враг, а враговете на Паулинус не живеят дълго. Генералът кани Юлия Алегра и момичетата й, за да избегне насилие над неговите робини.
— Юлия Алегра е госпожата на момичетата? — попита Даяна. — Тя ми напомня на някого, когото познавах и чието име беше Алегра. „Когато не се наричаше Лайтфут“, помисли си нещастно Даяна. Долната й устна се разтрепери. — О, Кел, какво ще правя?
— Престани да се правиш на смешна!
— Какво искаш да кажеш?
— Ела тук, пред огледалото.
Даяна се приближи бавно и застана, загледана в отражението си с големи тъжни очи.
— Погледни се, добре се погледни. Ти си една от най-красивите жени, които някога съм виждал и няма съмнение, че и генералът го е забелязал. Само те беше погледнал и вече беше като ударен от гръм. Когато ти го чакаш, защо дори да поглежда към някоя друга жена?