Костите на Мерлин
- Автор: Сейберхэген Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Костите на Мерлин». Краткое содержание книги:
Е, може би съм се справил малко по-добре и от двамата упоменати нещастници. След като бяхме плавали вече час с вълшебната лодка, престанах да посвещавам чак толкова много енергия на това да се дивя що за чудо беше станало, та грубата ни затворническа килия се разпадна, теглилата ни свършиха, телата ни бяха пренесени нанякъде, където беше безопасно, а похитителите ни изпаднаха в пълно объркване. Нито пък си напрягах много мозъка да размишлявам как така толкова бързо се озовахме на този тих и мирен бряг. Но силата на онова, което ни бе спасило, бе така огромна, че да се замаеш. Бях твърдо решен да разбера кой всъщност е този магьосник или бог, дарил малкия Амби с това чудодейно наметало.
„Наметалото ми го даде един старец.“ Това беше всичко, което успях да измъкна от момчето, когато го разпитах за първи път. Това стана на сутринта след вълшебното ни бягство, когато вече можехме да забележим на величествената, естествена слънчева светлина, колко ярка е червената боя на нашата лодчица и колко гладко бе изплувала тя на брега, сред тревите на мочурището с изглед към океанския залив, току срещу гората. Бе прекрасно утро, един от онези мигове, когато този тъй банален свят изведнъж добива сила, и е почти възможно да повярваш, че не съществуват такива неща като магьосници, магия и човешки жертвоприношения.
Аз обаче не се предавах и продължавах с въпросите.
— Старец, казваш?
— Да.
— Който очевидно е и велик магьосник.
— Да.
— И това е знаменитият старец от скалата, чийто дом се опитахме да защитим. И той наистина е Мерлин, така ли? Мерлин, магьосникът на крал Артур?
— Да. Наистина е той. — Амби ме гледаше право в очите.
— Чух ви и двамата да си говорите за Мерлин вече няколко дни — погледнах и Вивиан — все едно, че е жив. Но всички истории, които някога съм чувал, твърдят, че Мерлин, магьосникът на крал Артур, вече от години е мъртъв или затворен, и то така, че никога да не може да се измъкне.
Отговори ми момчето.
— И крал Вортигерн уж беше мъртъв…
Пренебрегнах нахалния му тон.
— Е, като имаме предвид колко силна бе магията, която усетихме, готов съм да повярвам. Този старец Мерлин се намира някъде надолу в скалите, под оракула, така ли? Някъде по средата между горния и долния вход на пещерата?
— Да.
Изглежда и Вивиан бе любопитна поне колкото мен, което доста ме изненада, тъй като по онова време изобщо не се съмнявах, че тя е жрица на оракула и би трябвало да знае за него също толкова, колкото и останалите. Разколебах се и с въпросите продължи тя.
— Амби, искам да разбера това. Да не би да ни казваш, че Мерлин е жив, здрав, дишащ старец от плът и кръв, който живее вътре в пещерата в тайно помещение?
Амби поклати глава.
— Там няма никакво тайно помещение. Или поне няма такова, достатъчно голямо, че вътре да живее човек. — Момчето млъкна с угрижен вид; опитваше се да намери някакво свястно обяснение. — Да бе, жив е, кости, че има, има… — нова пауза, — ама плът и кръв сигурно си няма.
Отново бе мой ред да задавам въпроси.
— Значи искаш да кажеш, че е нещо като ходещ скелет? Виждал ли си го това чудовище?
— Не, не е чудовище. И скелет не е. — Малчуганът пое дълбоко въздух. — За да го видя, ми трябва огледало, а дори и в него не мога да го различа много ясно. Мисля, че само костите му са… Според мен години наред са били там, струпани и закопани в земята, нещо такова. Все едно са го засипали цял куп големи камъни.
Вивиан съчувствено въздъхна.
— Щом виждаш само смлени кости — настоях аз, — как така знаеш, че те са на този старец?
Момчето отново разтърси глава.
— Не виждам нито Мерлин, нито костите му, нито пък каквото и да е там вътре, както виждам тебе например. Виждам го само като видение. Виждам лице с кожа, коса и с всичко останало.
— И откъде знаеш, че онова, което виждаш, е истина?
Изгледа ме с упрек.
— Виденията са най-истинското нещо, което виждам изобщо. Точно те ни измъкнаха от онзи смахнат Вортигерн, нали така? — Той млъкна и ни остави да осъзнаем добре мисълта му. — Пък има и друга причина, поради която съм сигурен, че костите са там: разни хора постоянно ми говорят за тях.
Пропуснах последното покрай ушите си, поне засега.
— И все пак аз искам да знам: кое те прави толкова сигурен, момчето ми, че тоя старец, тоя магьосник, е наистина Мерлин, магьосникът на крал Артур?