Костите на Мерлин
- Автор: Сейберхэген Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Костите на Мерлин». Краткое содержание книги:
Светът изглеждаше като измит, изтощен, сякаш току-що бе преминала силна гръмотевична буря. В момента не усещах никъде дори и намек за магия.
Измина по-малко от час и нашата лодка полека спря край един разкалян бряг, на ръба на солено тресавище. Веднага се измъкнах и се огледах. По-голямата част от хоризонта бе скрита от облаци и сумрак, не знаехме със сигурност дали бе залез или ранна утрин, дърветата хвърляха висока плътна сянка навътре към брега. В този момент виденията ме бяха напуснали. И все пак знаех, че известно време трябва да продължа по пътя заедно с Хакон и Вивиан, поне достатъчно дълго, за да бъда сигурен, че ще стигнат някое място, където ще бъдат в относителна безопасност. Щеше да ми се каже какво иска Мерлин от мен по-нататък, когато му дойдеше времето.
Бях оцелял след срещата си с Вортигерн благодарение на сила, до която не би трябвало да имам достъп, и която със сигурност не би могла да принадлежи на десетгодишно дете — и все пак тя бе станала моя.
Тази спасителна сила идваше от стареца под скалата и бе сигурно, че между Мерлин и мен съществува някаква силна връзка.
По какъвто и странен канал да идваше тази сила при мен, бях вече разбрал, че съм започнал да ставам велик магьосник. Не че бих могъл да извърша големите подвизи в нашето бягство без помощта, с която бях дарен чрез наметалото на стареца, но познанието на огромната и безмилостна сила, предвкусването на още по-големи изпитания, през които трябваше да мина, на още по-сложни задачи, които трябваше да изпълня, бе смътно и не ми носеше покой. Защото тази почти божествена сила беше моя и все пак не беше, и аз не знаех от коя орис да се страхувам повече — от това да изгубя силата или от това тя да ме погълне.
Най-накрая усетих, че времето отново потича безопасно, по неизменния си ход, удобно и надеждно, и си отдъхнах, веднага щом се върнах временно отново в положението, в което трябва да слушам Хакон и Вивиан. Наметалото в момента ми внушаваше картина, която според мен изобщо не можеше да ми помогне. Показваше ми как подавам вълшебната дреха на Вивиан, после й обръщам гръб и навлизам в гората.
Когато настойчиво се опитах да извлека повече информация от дара, даден ми от Мерлин, дрехата започна да ми внушава нещо по-лошо и от нищо — само плашещи, ужасни образи. С вик смачках безполезния парцал и го отметнах от себе си — право зад борда на лодката.
Вивиан нададе негодуващ вик. Тя бързо се протегна за наметалото и успя да го улови. После припряно сграби старото платно, изцеди го от водата и се опита да го приглади.
Всички видения — дори и тези в огледалцето на Вивиан — ми бяха отнети, поне засега. Всичко, което знаех, с увереност, която не можех да си обясня, беше, че ще бъда разделен от другарите си, и то за дълго.
Не чувахме никой да ни преследва. По водата, земята и небето, които отново можехме да виждаме, нямаше никакви следи от ужасната бъркотия и лудост, обхванали лагера на Вортигерн по времето, когато ние бяхме отвлечени на безопасно място. Придвижихме се бавно, после построихме лагер — огън обаче не запалихме — точно на брега и си починахме.
Там, в нощната тъма, времето (но каква продължителност на време би понесъл разумът?) течеше край нас съвсем естествено — но аз ревях със сълзи и ме беше страх, а Вивиан ме прегръщаше и ме люлееше сякаш успокояваше бебе.
XVIII
Дълго време вярвах, че човек може да свикне на всичко, което не го убива. Към края на фантастичното пътешествие с лодка, което ни отнесе и тримата далеч от лагера на Вортигерн, се бях вкопчил с цялата си решителност в това свое убеждение. Стараех се с всички сили да се приспособя към живот, в който присъстваше нещо толкова чудато, колкото магията. Но с течение на времето — както ще видите — усилията ми излязоха кажи-речи толкова успешни, колкото и ако бях някой селянин, живеещ на брега, който се опитва да си построи наколно жилище при бурно вълнение, или пък планински фермер, когото изобщо не го е грижа за спускащата се лавина.