Царска заръка
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Царска заръка». Краткое содержание книги:
Но кой знае защо никому не стана смешно.
Острието на сабята светеше и надали това беше от прожекторите, целящи да заслепят нарушителя на държавното спокойствие.
На гърдите му тежко пламна злато.
Вананд бавно и като в ритуал разклати халосията пред отразилия светлината й царев печат. Сетне преметна с лявата ръка плитката от гърба си. Всички видяха как той се усмихна — широко и зловещо — и захапа косата си. Улови дръжката на сабята с две ръце, които притисна плавно към дясното си рамо, изпъна се на пръстите на единия си крак като за танц…
… нямаше го! Сякаш се бе разтворил във въздуха.
Портативните радиостанции загъгниха на три езика отсечени нареждания и командосите, най-вече колегите от далечната и близка чужбина, посегнаха към специално регулирани за днешната акция прибори за нощно виждане. Танкът и бронетранспортьорите включиха инфрачервени прожектори и екипажите долепиха лица до окуляри на топлинни детектори.
Секунда след това някои невъздържано изреваха.
Техниката не засичаше чудодейно изчезналия млад мъж. Нито видеокамерите, нито ИЧ-скенерите. Все едно се бе телепортирал със седморката на Блейк. Нервна вълна пробяга по въоръжените редици.
Георгиев запази хладнокръвие, макар да очакваше, че всеки миг Витан ще изникне, ала вече като същински дракон, съскащ и плюещ мълнии, страховит и прекрасен… По дяволите, нима наистина се налагаше да го застрелят като бясно куче!
Георгиев смразяващо стрелна близката група чужденци, облечени сякаш за снимки на научна фантастика и мотаещи жално киборгски кратуни.
Няма да ви огрее! Светът не ви е бащиния!
Той властно измъкна Елица от вертолета. Веднага край тях като преторианска гвардия приклекнаха и застанаха в двойна редица български антитерористи с черни маски на лицата. Георгиев вдигна мегафон, който пиукна оглушително и неуместно усили стреснатата му псувня. Сътрудникът от специалните служби се справи с проклетото потенциометърче и обля празното пространство между настръхналите заслони със стържещия звук на гласа си:
— Витан! Хвърли оръжието и се покажи. С ръце… — заекна. Не трябваше ли да каже „криле“?… Продължи остро: — С ръце на тила! Не предприемай нищо, за да не пострада в мелето приятелката ти. Тя е тук, с нас! Виждаш, нали?
„… алиии? … лиИИ? … иИИ?“ — отекна ехо.
И никакъв друг отговор.
— Повтарям! Покажи се, хвърли оръжието и сложи ръце на тила! Чакай следващи разпореждания! Подчини се! Ще бъдеш задържан за изясняване на самоличността! Всички твои права ще бъдат спазени!
Права… Какви права, щом вече е надзърнал в смъртоносни гърла на оръжия!
Мълчание. Командосите нервно се оглеждаха. Червена нишка на лазерен прицел шареше край самотно стоящия мотоциклет. Небето се свъси още повече.
— Витан! Не предприемай никакви насилствени действия спрямо органите на реда! Откажи се от безсмислена съпротива! Приятелката ти, Елица Браничева, е с нас и, ако не бъдеш благоразумен, ние не гарантираме безопасността й! Покажи се, всички твои права…
Нещо с трясък рухна и издрънча по напукания асфалт.
Десетки очи стреснато се извърнаха по посока на звука.
Танкът вече не виреше дулото на оръдието си, то се търкаляше пред калните тракове на веригите му. След секунда същата участ сполетя и картечницата в сноп искри като от флекс или електрожен. Пръсна се топлинният прожектор, пукнаха се като орехи люковете.
Нещо изфуча през шосето между блокадите.
Като топовни изстрели блъснаха в нервите спукани гуми, невидима коса обръсна антени и картечни цеви, разпра като масло бронята на бронетранспортьорите. Екипажите им изскачаха навън като плъхове.
— Престани! Спри! — запищя грозно мегафонът.
В отговор угаснаха прожекторите, спряха да се въртят лампи, от една пожарна кола бликна гейзер вода и пяна. Спецполицаите отстъпваха от недокоснатите засега туби с втечнен азот.
— Сприии! Виж — Елица!
Момичето усети допир на хладен метал в слепоочието си.
Беше й безумно и животински весело за някакъв кратък миг, а после страхът я смачка в жалка топчица.
Един след друг чужденците охнаха и се хванаха за главите. Свличаха се като парцали, а оръжията им се разпадаха. След кратко колебание на помощ им се завтекоха неколцина, поддали се на браншова солидарност българи. Един-двама се препънаха в нещо незримо и пльоснаха смешно по очи със сподавени стонове. Останалите опитаха да ги прикрият, някой натисна нервно спусъка на автомата си… Напразно.