Царска заръка

— Още пет километра.

— Отцеплението отстрани? — делово попита Георгиев.

— Да, да.

— И внимавайте…

— Пожарните са готови. Линейката също.

Сътрудникът стисна зъби и след миг избухна:

— Линейка! Молете се да не ви потрябва на вас!!!

Млъкнаха.

Трепкащият прожектор държеше лудия рокер в призрачна ръка, хеликоптерът бумтеше и тракаше често-често като огромно метално сърце, изпаднало в безчувствен механичен бяс. Никой вече не се цепеше по стържещия мегафон, нито смееше да стреля. Чуваха се виещи сирени на джиповете-преследвачи. Странно как за състоянието си на свит в черупка охлюв Елица видя, че неколцина командоси в хеликоптера поставиха скришом оръжията си на предпазител и се вкопчиха в пожарогасителите и черните метални бутилки, завършващи със заскрежени фунии.

А отпред, по шосето долу, светнаха нови прожектори, мигащи сини и червени лампи, чиито отблясъци пълзяха по масленопрашна коруба на бронетранспортьор… и още един, с щръкнали едрокалибрени дула… и хора. Много хора. Приклекнали зад метални щитове, сребристи и тантурести, с маски и пушки. Над тях надвисваха брандспойтове79 на пожарни коли.

Радиотелефони „Моторола“ забръмчаха, бълвайки противоречиви инструкции: „Никаква стрелба!… Готови за огън!… Да се обкръжи!… Никой да не го доближава!… Ако видите нещо нередно, не обръщайте внимание! Дръжте си очите отворени не на четири, а на шестнайсет!“

Преследваният рокер намаляваше скоростта.

Спря.

Спокойно, сякаш бе на паркинг, изгаси мотора и го постави на стойка върху отдавна изтритата осова линия. Похлопа слепия му фар с жест, като да казваше: добро, добро конче. Огледа се нехайно назад, където трийсетина метра надолу по шосето се изсипваха от блиндираните автомобили полицаи в огнезащитни костюми. Зад тях танк звънтеше с вериги. От двете страни на втората блокада кацаха вертолетите.

Нещо изгърмя високо над пътя.

Вананд с избликнала надежда вирна глава.

Ала не беше гръмотевица. За кратък миг от облаците изникна и се гмурна обратно реактивен самолет с футуристичен фюзелаж. Царският колобър-джамач смогна да различи бяла марсова звезда връз гладката метална кожа на машината-птица.

Винтовете на хеликоптерите завиха все по-басово и утихнаха за изненада на летците.

Всички струпани за акцията хора, кой с очите си, кой през телевизионни камери или оптика на прицели и бинокли, всички видяха как високият млад мъж изтегли от раницата, привързана към седалката на мотора, свирепа юнашка сабя.

Сигурно трябваше да се подсмихнат беззлобно, но и недобро. Сабя срещу танкове, бронетранспортьори, ракети „въздух-земя“, едрокалибрени картечници и какъв ли не вид леко стрелково оръжие, срещу сълзотворен и приспиващ газ, парализиращи стрелички и стоп-патрони, както и дебалансираните куршуми за АК–5.45 и бронебойни такива, със сърцевина от закалена стомана. И цяла цистерна течен азот80, плюс водомети с мощност моментално да спрат озверяла тълпа от двайсетина хиляди души.