Триумфът на сукубата

— Това не е толкова лошо. Бих казала, по-важно от подаръците е да можеш да почувстваш другия. Да говориш открито с него и да споделяш мислите си. Да знаеш, че и той чувства същото като теб.

— О! — казах отново, изненадана. Коментарът й беше почти логичен. По някакъв начин се доближаваше до възгледите на Сет за честността в една връзка. Задъвках устната си и се хвърлих с главата напред. — А ти какво мислиш за… знаеш… за сексуалното привличане като цяло?

Хвърли ми кос поглед.

— Какво по-точно имаш предвид?

Свих рамене.

— Невинаги се чувствам така с него. — _Лъжа, просто лъжа, дъра-бъра._ — Погрешно ли е да мисля така? За теб какво е секси?

Отговорът й се забави доста.

— Не знам.

Бастиен стоеше пред входната врата, когато приближихме. Помаха ни с ръка за поздрав.

— Здравейте, дами.

Изглеждаше приятно изненадан да ни види заедно, при това, без да се караме.

Дана ми благодари за компанията и тръгна да се прибира след автоматичната покана на Бастиен да влезе за малко. След като си замина и вече пътувахме с колата към мястото на фотосесията, му разказах подробно за разговора ни.

— Не знае какво е «секси»? — възкликна той. — Буквално ме моли да я награбя. А и Бил не е романтичен. Е, това не ме изненадва. Дали лъже, че това не е важно за нея? Може би е нещо като защитна реакция?

— Не знам. Възможно е. Но дори и романтиката да й липсва, прекалените жестове ще я накарат да застане нащрек. Тя не е глупава. Един по-сериозен разговор може би ще свърши по-добра работа.

— Значи готвенето беше добра идея. Много говорене пада.

— Сигурно. — Не му казах, че имах съмнения относно ефикасността на този метод. Честно казано не вярвах, че може да направи каквото и да е повече.

Бяхме решили да загърбим всякакви задръжки, за да станат снимките хубави. Бастиен спря пред хотел «Андра» в центъра — един от най-добрите в града, въпреки че отвън беше малко невзрачен. Незнайно как, благодарение на чара си на момента успя да ни уреди уникалния апартамент «Монарх». Имахме повече пространство, отколкото ни трябваше, но най-хубавото в стаята бе — за мен поне — изключително великолепното, изключително секси легло. Обгръщащият го балдахин беше романтично осветен, покривката — виолетова, а таблата на леглото — от полирано черно дърво. Цялостният ефект беше загадъчен и чувствен. От Мич и Табита се трансформирахме в старите си тела, след като затворихме вратата.

— Самото легло — заяви Бастиен — ще направи снимките уникални. Е, и голата ти плът. Леглото обаче е страшно попадение.

Той нападна минибара и импровизира две мартинита «Гран Марние»; аз изгълтах моето с изненадваща бързина. Изведнъж фотосесията ми се стори много по-страховита, отколкото отначало си мислех.

— Не се тревожи — каза той, долавяйки нервността ми. — Сложи нещо секси и лягай на леглото.

Не бях донесла нищо специално — този път бях решила да се трансформирам. Започнах с традиционна черна нощница. Супер къса, супер изрязана. Заложих на сигурно. Бастиен нагласи позата ми, карайки ме да се отпусна на леглото. Разроши косата ми и поиска да се нацупя.