Внимавай в картинката

— Това сигурно не е пълното му име? — Фалшивата усмивка на Грейс изразяваше болка и безнадеждност в същото време.

— Мисля, че идва от Едмънд. — Медоу се намръщи пресилено. — Но не му харесва, затова всички му викат Еди.

Четири премести поглед от Медоу към Грейс, след което вдигна чашата си и я пресуши.

Девлин стана от стола си и отиде до прозореца. Погледна навън към градината.

Но раменете му се тресяха. На Медоу отдавна й се искаше да го види да се смее, затова продължи да дълбае.

— С Еди се познаваме от основното училище и сме си обещали, че ще си бъдем шаферки един на друг.

— Обещали сте си… — Грейс прозвуча нерешително.

— Фантазирахме си какви ще са сватбите ни. — Медоу изпита удоволствие от ужаса на Грейс. — Винаги сме били сигурни, че той ще е по-очарователна булка от мен — страшно красив е — затова го накарах да обещае да не ме засенчва, когато се женя.

Грейс започна да си вее с ръка.

— Горещи вълни? — попита я Медоу жизнерадостно.

Девлин не се сдържа и се изкиска.

Четири затисна ушите си.

— Не страдам от нещо толкова просташко като горещи вълни, а дори и да беше така, не бе редно да се споменава. — В култивирания глас на Грейс звънтеше раздразнение. Като се облегна назад, тя затвори очи. — Лошо ми е.

— Само едно помага в такива случаи. — Медоу се отблъсна назад от масата, издърпа стола на Грейс, хвана я за врата и натисна главата й надолу между коленете й.

Грейс извика.

Девлин се обърна и се вторачи.

— Съжалявам, старче. — Четири хвърли салфетката си на масата. — Изчезвам оттук. — Той се изнесе с такава скорост, че едва не остави прогорена диря по килима.

— Най-доброто средство против прилошаване. — Медоу се усмихна, когато Девлин покри очите си с ръка. — Няма за какво да се тревожиш. Тя ще е добре след минута.

— Вече съм добре. — Гласът на Грейс беше глух.

— Не трябва да се изправяте толкова скоро. Не искате да ви призлее пак, нали? — попита я Медоу.

Грейс се опита да се измъкне, но Медоу я държеше здраво. Тя, разбира се, можеше да се отскубне и да се освободи, но горделивостта й не би й позволила да падне до физическа разправия.

Най-малкото… докато беше толкова отчаяна. След това тя блъсна Медоу назад и седна, приглаждайки косата си.

— Достатъчно. Ще се върнем към плановете за сватбата, когато двамата се държите по-разумно. — Тя се изправи.

— Не забравяйте, че трябва да обсъдим и партито! — каза Медоу.

Грейс затвори очи и притисна челото си с ръка, преструвайки се, че отново й призлява. После си спомни какво беше станало, стрелна предпазлив поглед към Медоу и с цялото си достойнство тръгна към изхода, без да се интересува, че роклята й отзад се е вдигнала и разкрива неподходящо копринено розово бельо.

Девлин изчака стъпките й да заглъхнат, преди да избухне в смях. Разсмя се толкова силно, че се срути в стола и се хвана отстрани.