Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Обаче имаше и още една възможност, която най-много безпокоеше Габриел: операцията вече да е разкрита.
Може би наблюдението му не бе довело до нищо, защото Юсеф бе заподозрял, че е следен. Навярно се бе досетил, че апартаментът и телефонът му се подслушват. Може би подозираше, че красивата французойка от художествената галерия всъщност е израелска агентка…
Габриел реши, че е време за втора среща с Шамрон в Париж.
Той срещна Ари на следващата сутрин в една чайна на улица „Муфтар“. Шамрон плати сметката си и те бавно поеха нагоре по хълма, минавайки през пазари и край улични търговци.
— Искам да я изтегля — каза Габриел.
Ари спря пред щанд за плодове, взе един портокал и го разгледа, преди внимателно да го върне в щайгата. После отвърна:
— Не ми казвай, че си ме накарал да бия целия този път до Париж за подобна глупост.
— Нещо не е наред. Искам да я изтегля, преди да е станало твърде късно — повтори Габриел.
— Няма признаци, че тя е разкрита и отговорът ми е не. — Ари го изгледа внимателно и добави: — Защо ти е помръкнало лицето? Да не би да прослушваш записите, преди да ми ги изпратиш?
— Разбира се, че ги прослушвам.
— Тогава не разбираш ли какво става? — изгледа го остро Шамрон. — За какво са тези безкрайни лекции за страдащите палестинци и жестоките израелци? Рецитирането на палестинска поезия? Всичките тези изтъркани приказки за това колко хубав е бил животът в Палестина, преди да дойдат евреите?
— Какво искаш да кажеш?
— Според мен или момчето е влюбено, или има нещо друго наум.
— Точно втората възможност ме притеснява — кимна Габриел.
— Не ти ли е хрумвало, че може би Юсеф вижда в нея нещо повече от едно красиво момиче? Не ти ли е минавало през ума, че може да я смята за умна и съобразителна жена, която да бъде полезна на Тарик и неговата организация?
— Хрумвало ми е естествено, но тя не е подготвена за такъв вид операции. А честно казано — и ние не сме.
— Значи искаш да прекратим операцията и да си ходим вкъщи? — ядоса се Стареца.
— Не, искам само да изтегля Жаклин.
— И тогава какво ще стане? Юсеф ще се изнерви. Ще го обхванат подозрения и ще прерови апартамента си. Ако е дисциплиниран, ще изхвърли всички електрически уреди, а с тях — и твоите микрофони.
— Ако организираме внимателно изтеглянето й, той няма да заподозре нищо. Освен това, като я наемах, й обещах, че операцията няма да трае дълго. Знаеш, че тя има и други ангажименти.
— Нито един от тях не е по-важен от този. Плати й максимума, дори повече. Тя остава. Край на обсъждането!
— Ако тя остане, аз си тръгвам — неочаквано заяви Габриел.
— Ами върви! — троснато каза Шамрон. — Върни се в Корнуол и си зарови главата в твоя Вечелио. Ще изпратя някой друг да те замести.
— Знаеш, че няма да я оставя в ръцете ти.
Възрастният мъж бързо смени тона:
— Отдавна работиш без почивка и не изглеждаш добре. Не мисли, че съм забравил какво е. Остави Юсеф за няколко часа, той никъде няма да избяга. Разходи се, направи нещо, с което да проясниш мислите си. Нужен си ми в най-добрата си форма.
Във влака за Лондон Габриел влезе в тоалетната и заключи вратата. Остана дълго време пред огледалото, разглеждайки лицето си. Край очите му се бяха появили нови бръчки, гънките край устата му бяха станали по-дълбоки, скулите му се бяха изострили, а под очите му имаше тъмни кръгове.
„Не мисли, че съм забравил какво е“.
И той не беше забравил. След приключване на операцията срещу „Черният септември“ всички членове на екипа бяха с разклатено здраве: проблеми със сърцето, високо кръвно налягане, кожни обриви, хронични настинки. Но най-много бяха пострадали екзекуторите. След първата си задача в Рим Габриел не можеше да спи. Всеки път, щом затвореше очи, чуваше как куршумите разкъсват плът и чупят кости, виждаше смокиновото вино да се смесва с кръвта на мраморния под. Шамрон намери лекар в Париж — един саян, — който изписа на Габриел силни транквиланти. След няколко седмици той се пристрасти към тях.