Художникът убиец
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0561-1
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Художникът убиец». Краткое содержание книги:
Погълнат от спокойния, точен до педантизъм живот на художник реставратор, бившият израелски шпионин Габриел Алон се старае да забрави миналото. Но миналото няма да го остави, защото старият му шеф от Мосад — Ари Шамрон, ще направи и невъзможното, за да го привлече обратно в службите. Ще му предложи да се добере най-после до убиеца на сина си. След поредица терористични атентати в Европа Тарик е замислил убийството на световноизвестен политик на срещата на високо равнище във Вашингтон. Той може да бъде спрян само от Алон и неговата красива партньорка. Започва трескаво преследване, в което не се знае кой е ловецът и кой — дивечът. Художникът ще захвърли четката, за да отмъсти на убиеца на сина си.
„Безмилостен като хирургически скалпел…“
Докато се разхождаха по лъкатушещите улички на Алфама, двамата още веднъж обсъдиха плана.
— Министър-председателят и Арафат заминават за САЩ след пет дни — каза в заключение Кемел. — Първо отиват във Вашингтон — за среща в Белия дом, после излитат за Ню Йорк — за церемонията по подписването на договора, която ще се състои в сградата на ООН. В Ню Йорк вече всичко сме подготвили.
— Значи остава само да си осигуря спътница — тънко се усмихна Тарик. — Иска ми се да е някоя французойка — от типа жени, които ще изглеждат добре под ръка с преуспяващ предприемач.
— Смятам, че знам къде мога да намеря такава дама.
— Само си представи какъв славен завършек ще е да спрем мирния процес и едновременно с това да убием Габриел Алон. Двамата с теб ще разтърсим света, Кемел. А след това аз ще напусна този свят.
— Сигурен ли си, че искаш да преминеш през всичко това? — попита Кемел.
— Толкова ли си загрижен за моята безопасност? Нали знаеш какъв край ме очаква.
— Честно казано, опитвам се да не мисля за това.
В подножието на хълма те стигнаха до таксиметрова стоянка. Тарик целуна Кемел по бузите, прегърна го през раменете и каза:
— Никакви сълзи, братко. Отдавна воювам. Уморих се. Така е най-добре.
Кемел се освободи от прегръдката му и отвори вратата на чакащото такси.
— Той трябваше да убие момичето — неочаквано заяви Тарик.
Кемел се извърна и го изгледа неразбиращо.
— Алон трябваше да убие момичето, което е било с брат ми. И всичко щеше да свърши дотам — поясни Тарик.
— Предполагам, че си прав.
— Той постъпи глупаво. Аз нямаше да направя подобна грешка.
Тарик се обърна и бавно се заизкачва по хълма Алфама.
29. Сейнт Джеймс, Лондон
Когато прозвуча звънецът, Жаклин се обърна и погледна монитора на охранителната камера. Пред входната врата стоеше куриер. Часовникът й показваше шест и петнадесет. Натисна бутона, за да отвори вратата, след това стана от бюрото си и излезе в коридора да се подпише за пратката — голям кафяв плик. После се върна зад бюрото си и отвори плика с върха на показалеца си. Вътре имаше само един сгънат на две сив лист с вид на официално писмо. В горния край бе обозначено: Рандолф Стюарт, частен търговец на предмети на изкуството.
Тя прочете написаното на ръка съобщение:
„Току-що се върнах от Париж. Пътуването мина успешно. Нямаше проблеми с разрешителното. Продължавай продажбите, както бе планирано.“
Жаклин мушна листа в машината за унищожаване на документи и го гледа, докато се превърна в купчина лентички.
Изправи се, облече палтото си и влезе в кабинета на Джулиан. Той се бе прегърбил над счетоводната книга и гризейки края на химикалката си, съсредоточено се взираше в цифрите. Когато тя се появи, Ишърууд вдигна поглед и уморено й се усмихна:
— Вече си тръгвате, любов моя? Толкова рано?
— Опасявам се, че се налага — извинително го погледна тя.
— Ще броя часовете до следващата ни среща.
— И аз.
Докато излизаше, Жаклин си даде сметка, че Джулиан ще й липсва, когато всичко свърши. Той беше свестен човек. Зачуди се как ли се е забъркал с хора като Ари Шамрон и Габриел. Прекоси забързано Мейсън Ярд под проливния дъжд и тръгна по Дюк Стрийт към Пикадили, като си мислеше за писмото. Съдържанието му я разстрои. Лесно можеше да си представи остатъка от вечерта. Щеше да се срещне с Юсеф в апартамента му. Щяха да отидат на вечеря, после да се върнат в жилището му и да правят секс. Следваше двучасова лекция по история на Близкия изток, в която щяха да бъдат изтъкнати неправдите, които се сипеха по беззащитните палестинци, и да бъдат заклеймени престъпленията на евреите. За финал: критика на несправедливото решение да бъдат разделени палестинските земи на две държави. Ставаше й все по-трудно да се преструва, че й е забавно.
Габриел й беше обещал краткосрочна задача: да прелъсти арабина, да влезе в апартамента му, да вземе отпечатъци на ключовете, да запомни какъв е телефонът му и да изчезне. Не беше се договаряла за продължителна любовна връзка. Перспективата да спи отново и отново с Юсеф предизвикваше отвращение у нея. А беше се съгласила да дойде в Лондон само защото се надяваше, че съвместната работа ще ги сближи отново с Габриел. Тя обаче ги бе отдалечила още повече. Жаклин рядко го виждаше — общуваха чрез писма. А малкото пъти, когато бяха заедно, той се държеше студено и резервирано. Каква глупачка е била да си мисли, че отношенията им могат пак да бъдат като в Тунис!