Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
195 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВХОДА НА МАГАЗИНА — НОЩ.
Вратата рязко се отваря и Майк нахлува вътре, следван от дружината си. Той се втурва по централната алея, прескача преобърнатата маса — доскорошна арена за игра на карти — и хваща Кърк Фрийман за раменете.
МАЙК: Какво стана? Къде е Хач?
Кърк безмълвно му посочва към полицейския кабинет. Онемял е от видяното. Майк се хвърля към вратата… и внезапно се спира.
196 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ПОЛИЦЕЙСКИЯ КАБИНЕТ — ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК.
Кабинетът изглежда така, сякаш в него е вилнял циклон. Навсякъде са разпилени най-различни предмети, а листовете плющят под напора на вятъра, нахлуващ през задната врата. Счупеният лаптоп на Хач лежи на земята. Килията е празна. Пред вратата ѝ (която продължава да е заключена) се издига купчинка от метални пръти — част от самоделната решетка. В самата врата зее отвор с човешки очертания.
Роби и Хенри са се притиснали в стената и са се прегърнали като изплашени деца. Хач стои в средата на помещението с гръб към Майк. Главата му е наведена надолу.
Майк внимателно се приближава към него. Междувременно спътниците му са се скупчили на прага и съзерцават сцената с разширени очи и застинали лица.
МАЙК: Хач! Какво е станало тук?
Хач не отговаря, докато Майк не го докосва по рамото.
МАЙК: Какво се е случило?
Хач се обръща. Сега, след близката му среща с Линож, лицето му изглежда коренно различно. Белязано е от клеймото на ужаса, който може би никога няма да го напусне — дори и да преживее Бурята на века.
Майк е потресен.
МАЙК: Хач… Мили боже… Какво…?
ХАЧ: Трябва да му дадем това, което иска. Направим ли го, ще ни остави на мира. Само тогава ще си тръгне оттук. В противен случай…
Хач поглежда към зеещата врата, откъдето нахлува сняг. Роби пристъпва бавно към тях, подобно на немощен старец.
РОБИ: Къде отиде?
ХАЧ: Там. В бурята.
197 ЕКСТ. КАМЕРАТА ГЛЕДА ОТ ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ НА ГРАДЧЕТО КЪМ ОКЕАНА — НОЩ.
Снегът се трупа, преспите се увеличават, а океанът все тъй яростно се хвърля върху брега сред фонтани от пръски и пяна. Някъде там, като част от тази буря, е и Линож.
ЗАТЪМНЕНИЕ. КРАЙ НА ПЕТО ДЕЙСТВИЕ.
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ
198 ЕКСТ. КРЪСТОВИЩЕТО НА ГЛАВНАТА УЛИЦА И АТЛАНТИК СТРИЙТ НОЩ.
Преспите са все по-дълбоки и още няколко витрини са се продънили под тежестта на навалелия сняг. По улиците вече не може да мине дори високопроходим автомобил с двойно предаване, а стълбовете на уличните лампи са затрупани чак до средата.
Камерата отново ни показва дрогерията и ние виждаме, че интериорът ѝ наподобява пейзаж от зимна тундра. Скреж блести по надписа ЛЕКАРСТВА С РЕЦЕПТИ. До витрината виси плакат, който призовава ДА РАЗКАЖЕМ ИГРАТА НА ЗИМАТА С НОВИТЕ ПЕЧКИ НА „ДЖЕНИ“, но този път зимата се смее последна — наредените печки са затрупани от снега.
И стенният часовник с махало е почти погребан под снега, обаче продължава да тиктака. Ето че удря веднъж… два пъти… три… четири пъти…
199 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН — НОЩ.
Виждаме трупа ѝ — все още е покрит с бялата покривка за маса, както го е оставил Майк. В същия миг чуваме и ударите на друг часовник. Пет… шест… седем… осем…
200 ИНТ. ДЕТСКАТА ГРАДИНА „МАЛКИЯТ НАРОДЕЦ“ — НОЩ.
Часовникът с кукувичка, който децата обожават, също се включва в общия хор: девет… десет… единайсет… дванайсет. След този последен удар кукувичката се скрива обратно в хралупата си. В детската градина е безупречно чисто, но и някак зловещо. Виждаме малки масички и столчета, детски рисунки по стените и черна дъска, където пише: НИЕ КАЗВАМЕ МОЛЯ и НИЕ КАЗВАМЕ БЛАГОДАРЯ. Твърде много сенки… и твърде много тишина.
201 ЕКСТ. ТОВАРНАТА РАМПА ЗАД МАГАЗИНА — НОЩ.
Виждаме замръзналия, увит с одеяло труп на Питър Годсоу. Ботушите му все тъй си стърчат навън.