Най-дългото пътуване
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-270-9
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Най-дългото пътуване». Краткое содержание книги:
Айра Левинсън току-що е претърпял катастрофа. Само мисълта за съпругата му Рут крепи ранения мъж. Айра се отдава на спомени за красивата им любов, за трудните моменти, в които са били заедно и изживява отново всекидневните радости и несгоди.
София Данко се е посветила изцяло на образованието си, но срещата с Люк отваря нови хоризонти пред нея. Той я въвежда в свят, в който успеха върви ръка за ръка с опасността. Веднъж попаднала в прегръдката на любовта, плановете на София за бъдещето коренно се променят. Бъдеще, което Люк има властта да пренапише… ако тайната, която крие не го съсипе.
В „Най-дългото пътуване“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс пресича съдбите на две коренно различни двойки и достига до най-съкровените дълбини на човешкото сърце. Той ни напомня, че дори най-трудните решения могат да отворят нови пътища към щастието…
— Чудя се как да ти го кажа, без да ми се разсърдиш…
— Да ми кажеш какво?
— Допускаш грешка.
— Каква грешка? — София остави гланца за устни и се обърна към нея.
Марша разпери ръце.
— Помисли как изглежда отстрани… Какво би казала, ако си разменим ролите? Да речем, че аз съм имала дълга връзка с някого…
— Невъзможно! — прекъсна я тя.
— Знам, трудно е, но се опитай да си го представиш! За твое добро е. Да речем, че съм преживяла тежка раздяла и съм се крила в стаята си седмици наред, а после неочаквано съм срещнала този мъж. Разговарям с него, а на другия ден му отивам на гости. После той ми се обажда по телефона и пак му гостувам. Не след дълго светът ми сякаш се изчерпва с него и двамата прекарваме заедно всяка свободна минута. Какво ще си помислиш? Че съм срещнала господин Съвършенство, докато съм се възстановявала след разрива с предишния си възлюбен? Какъв е шансът, а?
— Не разбирам накъде биеш.
— Казвам, че е възможно да грешиш. И ако не внимаваш, ще страдаш.
— Не греша — отсече София и дръпна ципа на чантата. — И няма да страдам. Харесва ми да съм с Люк.
— Знам — поомекна Марша и потупа леглото до себе си. — Ще седнеш ли до мен?
София се подвоуми, но прекоси стаята и седна на леглото. Марша я погледна.
— Разбирам защо го харесваш — подхвана сериозно. — Наистина! И се радвам, че пак си щастлива. Но как си представяш бъдещето? Искам да кажа… на твое място щях да се забавлявам и да живея за мига. Но не бих си въобразявала нито за секунда, че ще прекарам живота си с този мъж.
— И аз не си го представям — прекъсна я София.
Марша я дръпна за пуловера.
— Сигурна ли си? Защото оставам с друго впечатление. — Замълча с тъжно изражение. — Не биваше да се влюбваш в него. Всеки път, щом си с него, влошаваш положението.
— Какво целиш? — изчерви се София.
— Да ти проясня мислите — отвърна приятелката й. — Ако разсъждаваше трезво, щеше да си дадеш сметка, че завършваш история на изкуството в колежа и си от Ню Джърси, а Люк язди бикове и живее в ранчо в Северна Каролина. Щеше да се питаш какво ще стане след шест месеца, след като се дипломираш. — Тя замълча, за да даде възможност на София да обмисли думите й. — Представяш ли си да живееш в ранчо през следващите петдесет години? Да яздиш коне, да отглеждаш крави, да чистиш обори?
София поклати глава.
— Не…
— О! — прекъсна я Марша. — Тогава може би смяташ, че Люк ще дойде да живее в Ню Йорк, а ти ще работиш в музея? Представяш си как всяка неделя сутрин се отбивате в най-нашумялото кафене, пиете капучино и четете „Ню Йорк Таймс“? Така ли виждаш съвместното ви бъдеще?
София не отговори. Марша се протегна и стисна ръката й.
— Знам колко държиш на него — продължи тя. — Но пътищата ви се разминават. Не, по-скоро живеете на различни континенти! И това означава, че от сега нататък трябва да обуздаваш сърцето си, защото иначе ще го разбиеш на хиляди парченца.
— Тази нощ си много мълчалива — отбеляза Люк, отпивайки от горещото какао.
София обгърна с длани чашата, впила поглед в снежната вихрушка зад прозореца — втория сняг за сезона, но и той едва ли щеше да натрупа. Както обикновено Люк бе запалил камината, но на нея й беше студено.
— Съжалявам — каза. — Изморена съм.
Усети колко съсредоточено я наблюдава, но тази вечер това я изпълни със странно безпокойство.
— Знаеш ли какво мисля? — попита той. — Мисля, че Марша ти е казала нещо, което те е притеснило.
Тя не отговори веднага.
— Защо мислиш така? — попита с глас, по-безпомощен, отколкото очакваше.
Той сви рамене.
— Когато се обадих да ти кажа, че пътувам към теб, ти се зарадва. Щом пристигнах, изглеждаше променена. Забелязах как се спогледахте с Марша. Все едно сте водили откровен разговор, който е разстроил и двете.
Топлината от чашата се просмукваше в дланите й.
— Много си чувствителен за човек, който може по цял ден да мълчи — стрелна го с поглед тя.
— Именно затова съм чувствителен.
Отговорът му й напомни една от причините да се сближат толкова бързо. Но дали е било за добро, вече не й беше съвсем ясно.
— Пак се замисли — каза той. — Започвам да се изнервям.
Въпреки напрежението тя се засмя.
— Как виждаш бъдещето? — попита го внезапно, повтаряйки като ехо въпроса на Марша.