Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Малагеш се опитва да измисли нещо, което да не звучи съвсем налудничаво.
— Кажи, че е по работа на министерството. Само това.
След два часа Малагеш тропа на вратата в дома на Рада Смолиск. Дъждът е пороен, яростна буря налита внезапно откъм брега и Малагеш е доволна, че този път е решила да носи фуражка. Къщата е сгушена в горичка малко преди канарите в северозападната част на града, затова е на почти еднакво разстояние от Галериите и от крепостта, което може да се приеме и като твърде натрапчива метафора за трудното положение на Рада. От това място има изглед и към строителните площадки на пристанището, които са около петстотин разкрача по-ниско. Малагеш дори различава площадката със статуите, включително мъничката дупка, която е изрязала в брезента снощи.
Рада отваря вратата в смехотворна и твърде грозна дреха от пухкави кожи и за малко не изскача от нея, когато вижда Малагеш.
— Г-госпожо г-генерал! Вече ходите? Чух, ч-че не сте до…
— Още един труп ли има? — прекъсва я Малагеш. — Още един?
Рада кима.
— Уви, да. Този път е жена. С-сейпурка. Бисвал и Надар ми р-разрешиха да направя аутопсия, но наредиха да изчакам…
— Покажи ми.
— Р-разбира се.
Малагеш изтръсква капките от ръкавите си и прекрачва прага. Първата стая е тъмна, разхвърляна и явно не е предвидена за приемане на гости, защото всяка равна повърхност е затрупана с книги и празни чаши за чай. Студът е страховит. Малагеш знае от опит, че това е признак за самотен обитател. Но най-чудатото в стаята са препарираните животни: врабци и риби, глави на елени, глигани и някои видове планински котки. За миг ѝ се струва, че цялата фауна от възвишенията е пропълзяла по стените и изведнъж се е смръзнала.
— Ъ-ъ… на лов ли ходиш? — пита Малагеш.
— Не. З-защо питате? О, да, ж-животните. Не. Просто ги препарирам.
— Препарираш ги?
— О, да. Т-това ми е хоби. Тук ловците са много и изхвърлят всичко от животното, к-което не се яде. Аз използвам остатъците. А р-работата си върша в другите стаи. Оттук.
Тя води Малагеш през отсрещната врата и влизат в много по-обикновени помещения — бял пестеливо обзаведен лекарски кабинет, какъвто човек очаква, когато отиде на преглед.
— Н-никой не идва п-пред другия вход — казва Рада.
— О, извинявай — казва Малагеш. — Не знаех.
— Н-няма нищо.
И тук са изложени образци от заниманията на Рада с таксидермия, но не в такова изобилие: озъбената глава на глиган и патица с разперени криле висят на стените до входа. Рада моли за малко търпение, докато облече по-подходящи дрехи.
— Н-нали разбирате, ще се н-нацапам много с трупа.
— Ясно ми е.
Малагеш смъква мокрия шинел от раменете си и го окачва в ъгъла.
Рада отива в друга стая, а Малагеш сяда и потъва в размисъл. По-разстроена е, отколкото би очаквала: първо предполага, че Чоудри е мъртва, а после подозира, че някак е била замесена в убийствата. Но изобщо не е очаквала да научи, че тя е била подложена на такава отвратителна гавра.
Рада се връща, сега е с тъмнокафяви дрехи и гумирана престилка.
— Тя е в з-задната стая. Ако сте г-готова?…
— Готова съм.
Минават през поредната врата. Зад нея има малка стая, наглед пригодена за хирургически операции или може би за подготовка на мъртъвци за погребения. Средата е заета от маса с каменен плот, в който се виждат отвори за оттичане. А на плота са сложени…
Неща. Мозъкът ѝ може да ги възприеме само така: неща. Обекти. Някакви части. Не като човек, защото за нея това е просто немислимо. Да видиш себеподобен нарязан толкова безмилостно сякаш го лишава напълно от принадлежността му към човешкия род.
Прави усилие да се овладее. Съсредоточава се.
На масата има две половини от човешки торс. Кожата е тъмна, гърдите са съсухрени и увиснали. По слабините се виждат остатъци от гъсто окосмяване. Жена, подложена на старателно и прецизно разчленяване, краката и ръцете са отрязани и махнати. Останало е само лявото бедро, но и то е отделно. Поставено е близо до таза, като че в опит на тези съсипани останки да бъде придадено подобие на цялост. Но това само подчертава колко чудовищно е извършеното с жената.
— С-същото, което вече сте в-видели, нали? — пита Рада.
— Ами да — тихо потвърждава Малагеш. — Почти същото. Но в предишните случаи са оставяли главите и крайниците.
— Не г-грешим в п-предположението, че тази жена е б-била от Сейпур, нали?
Малагеш кима.
— Така е. В тялото няма кръв, но цветът на кожата си личи. На скалите ли са я намерили?
— Д-да. Там, където е ходела изчезналата с-служителка на министерството, доколкото знам.
Малагеш поглежда Рада, която диша тежко.
— Можеш ли да направиш аутопсия?