Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Това трябва да е Лабиринтът — казах на Люк. — Мен търси.
Миг след това пред нас изникна Знакът на Лабиринта.
— Мерлин — произнесе той, — ти май не се спираш на едно място.
— Напоследък съм доста зает — отвърнах му аз.
— Значи реши да последваш съвета ми и да напуснеш Хаос?
— Да, стори ми се разумно решение.
— Все пак не разбирам какво си намислил сега.
— Какво толкова има за разбиране?
— Ти измъкна лейди Корал от ръцете на агентите на Логрус.
— Точно така.
— Но после попречи на моите агенти да я отведат.
— И това е вярно.
— Сигурно си наясно, че тя носи в себе си нещо много важно за баланса между Силите.
— Наясно съм.
— Тъй че все някой от двама ни трябва да я има. Но ти се опитваш да я отнемеш и от двамата.
— Да.
— Защо?
— Защото съм загрижен за нея. Тя има свои чувства, свои права. Вие я третирате като пионка.
— Не споря. Аз съм съгласен, че тя притежава своя самоличност, но едновременно с това се е превърнала в ключова фигура за Баланса.
— Тогава няма да я дам на никой от вас. Така всичко ще остане както досега. Тя вече няма да бъде част от играта ви.
— Мерлин, ти си по-важен за нас от нея, но това не ти дава правото да ми заповядваш. Ясен ли съм?
— Ясно ми е колко съм ти необходим — казах.
— Не мисля — отвърна той.
Чудех се колко ли е силен в действителност на това място. Струваше ми се очевидно, че му е било необходимо огромно количество енергия, за да създаде своите четири духа и да ги изпрати дотук, както и за да се появи след това лично. Дали имах някакви шансове срещу него, особено ако отворех всички канали на Колелцето? Никога досега не се бях опитвал да обединя енергийните източници, пръснати из Сенките. А ако го направех и след това се опитах да пренеса мълниеносно всички ни, още преди Лабиринтът да е реагирал? Обаче дали щях да успея да премина през преградата, която той би вдигнал, за да ни спре? И дори всичко това да се окажеше възможно, къде ли можех да се скрия?
И как ли би променил този мой ход отношението на Лабиринта към мен?
(… ако не те сссхруска нещо по-голямо, ела някоя вечер да ми разкажеш как ссса сссе развили събитията…)
По дяволите, какво бих могъл да загубя?
Отворих всички канали.
Онова, което последва, бих могъл да сравня само с бесен спринт, насред който пред мен изникна солидна тухлена стена.
Блъснах се в нея и изгубих съзнание.
Лежах върху гладка студена повърхност. В тялото ми се вихреше ужасно торнадо от вплетени една в друга сили. Добрах се до техния източник и ги овладях, така че инерцията, която бяха набрали, да не ми откъсне главата. После полека отворих очи.
Небето беше много синьо. Видях на метър-два от себе си чифт ботуши. Познах ги, бяха на Найда. Завъртях леко глава и установих, че все още са на краката й. Видях и Далт, който лежеше проснат няколко метра по-нататък.
Найда дишаше тежко. Моето Логрус-зрение ми показа една бледа червена светлинка, която припламваше заплашително около ръцете й.
Надигнах се на лакът и докато пропълзявах към нея, забелязах, че е застанала между мен Знака на Лабиринта, който се поклащаше във въздуха на около три метра от земята.
Гласът му прозвуча и за пръв път долових в него нещо като задоволство:
— Значи се каниш да го защитиш от мен?
— Да — отговори тя.
— Защо?
— Правя го от доста време и би било наистина жалко да се откажа точно сега, когато той наистина има нужда от мен.
— Създание на Кладенеца, знаеш ли къде си застанало? — попита Лабиринтът.
— Не — каза Найда.
Погледнах отвъд тях, но всичко, което видях, беше кристално чисто синьо небе. Лежах на скалист отрязък с приблизително овална форма, който не граничеше с нищо. Обърнах главата си назад и си помислих, че той сякаш е отхапан от някой планински склон — в дъното се виждаха няколко тъмни отвора, подобни на пещерни входове. Видях също, че Корал лежи зад мен. Нашият каменен пристан беше широк неколкостотин метра. Зад Найда и Знака на Лабиринта нещо се раздвижи. Люк току-що се бе надигнал на колене.