Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Можех да отговоря на въпроса, който Лабиринтът зададе на Найда, но това едва ли щеше да ни помогне. Не и докато тя се справяше толкова добре с отвличането на вниманието му.
Вляво мярнах златисторозови отблясъци върху каменния под и макар никога да не бях идвал тук, помнех добре описанието от разказа на баща си и знаех, че това е обиталището на Първичния Лабиринт — по-дълбокото ниво на реалността, лежащо отвъд самия Амбър.
Застанах на четири крака и запълзях към Лабиринта.
— Намираш се в другия край на Вселената, тай’ига, там където моята сила е най-голяма.
Далт изръмжа, претърколи се, седна и разтърка очи. Почувствах някаква вибрация — малко отвъд прага на чуваемост. Идваше от Найда. Червеникавото сияние бе обгърнало цялото й тяло. Знаех, че тя ще умре, ако нападне Знака, и бях решен да го нападна на свой ред, ако я убие.
Корал простена.
— Ти няма да нараниш приятелите ми — каза Найда.
Припомних си как Лабиринтът ме бе „плеснал“ преди да успея да използвам Колелцето и след това ни бе пренесъл незабавно в своята най-надеждна твърдина. Значеше ли това, че там, сред владенията на Логрус, съм имал някакъв реален шанс срещу него?
— Създание на Кладенеца — каза й той, — подобен отчаян и обречен жест граничи с героизма. Ти ми харесваш. Ще ми се и аз да имах такъв приятел. Добре, аз няма да нараня приятелите ти. Все пак ще ми се наложи да задържа тук Мерлин и Корал заради решаващото им значение, а вас — по чисто политически причиня, докато спорът с моя противник бъде решен.
— Да ни задържиш? — каза Найда. — Тук?
— В пещерите има удобни жилища за всички ви.
Скочих и измъкнах кинжала, затъкнат в ботуша ми. Люк също се изправи, отиде до Корал, коленича пред нея и попита:
— Будна ли си вече?
— Нещо такова — отвърна тя.
— Можеш ли да се изправиш?
— Ще опитам.
— Нека ти помогна.
Надигна се и Далт. Продължих да пристъпвам настрани. Къде се губеше Дуоркин, когато имах най-голяма нужда от него?
— Можете да влезете в пещерите и да огледате жилищата си — каза Лабиринтът. — Но първо ще трябва да свалиш този пръстен, Мерлин.
— Не, не мисля, че е време да разопаковаме багажа си — казах аз, срязах китката си и направих последната крачка. — Бездруго няма да останем тук задълго.
Знакът на Лабиринта издаде звук, подобен на лека гръмотевица. Мълния обаче не последва. Така си и знаех. Просто държах ръката си над едно съвсем определено място.
— Този номер го знам от бащата на Люк — обясних аз. — Хайде да си поговорим.
— Да — отвърна мигом Знакът. — Като разумни същества, каквито сме всъщност. Искаш ли възглавница, за да се настаниш по-удобно?
Незабавно до мен изникнаха цели три възглавници.
— Благодаря — казах аз и придърпах зелената. — Не бих отказал и един чай с лед.
— Със или без захар?
Глава 11
Седях си на възглавницата с кинжала подръка, протегнал над Лабиринта шепа, пълна с кръвта ми. Знакът на Лабиринта бе увиснал във въздуха пред мен и сякаш най-неочаквано бе забравил за съществуването на Корал, Найда, Далт и Люк. Аз отпивах от изпотената чаша, която държах в дясната си ръка. Между кубчетата лед се виждаше прясно стръкче мента.
— Принце Мерлин — обади се Знакът, — кажи ми своето желание и нека приключим по-бързо с този проблем. Сигурен ли си, че нямаш нужда от кърпичка, с която да превържеш раната си? Това няма да отслаби позицията ти. Освен това така ще можем да избегнем излишните инциденти.
— Не, така ми е добре — казах аз и направих лек жест с пълната си с кръв шепа, в резултат на което по китката ми се стече тъничка червена струйка. — Много мило от твоя страна, все пак.
Знакът на Лабиринта трепна.
— Схванах намека, принц Мерлин. — И все пак си мисля, че не си наясно с последиците, които би могла да предизвика твоята заплаха. Една-единствена капчица от твоята кръв върху моя физически образ може да наруши ритъма на Вселената.
Кимнах.
— Знам.
— Чудесно — отвърна той. — Да чуем желанието ти.
— Искам да ни освободиш — заявих аз. — Пусни ни да си вървим и ще останеш непокътнат.