Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Ами ако не ги пипнат?
— Това е хубавото в тази работа. Досега не е имало случай да не ги пипнат, както викаш, просто защото не е имало кого да пипнат. Поне в тоя град, да чукаме на дърво. Но като се замислиш, това е единственото, което ние можем да направим. Както и да управляваме риска.
— Какво означава това?
— Добър въпрос, мамка му! Ти даваш ли си сметка какви ще бъдат човешките жертви при една такава терористична атака?
Поклатих глава.
— Сто хиляди, минимум. А пък ако тия лайнари изкарат късмет, могат и милион да очистят като едното нищо. — Уилсън се изхили гърлено на купищата трупове, които рисуваше въображението му. — При биологична атака няма да смогваме да погребем умрелите. Ще трябва да ги горим на клади. На клади, Кели! Хората няма да понесат такъв ужас. Така че хватката е да обърнем посланието. Да го направим позитивно. Да изглеждаме сериозни и концентрирани, но не прекалено уплашени. Там е хватката.
— Искате да кажете, че представата за Второто пришествие е много по-страшна от реалността?
— Именно. Вземи например оня тъпак Дохърти. Той нямаше никакво оръжие за масово унищожение, братле! През цялото време те е будалкал!
— Ами „Име Господне“?
— Какво толкова е станало? Той заплашваше да зарази всички църкви, разправяше, че щели да измрат хора, бла-бла-бла-бла… И какво направи накрая? Сипа малко амоняк в светената вода, това направи.
— Трябва да е било нещо повече от амоняк.
— Добре, де, добре. Специален амоняк. Въпросът е: колко души загинаха? Колко са още в болница? Николко. Тоя мизерник знаеше само да лае, като цялата им останали пасмина. Това по принцип не го казвам пред никого, но ония на единайсети септември извадиха голям късмет. Невероятен късмет! А пък ние през следващите сто години ще похарчим милиарди долари в очакване да падне и другата обувка.
— Която така и няма да падне?
— Не и докато аз съм тук. Така че ти не се вайкай толкова за тоя Дохърти. Ако е могъл да подпали града, щеше да го е направил. Човекът просто искаше да се избудалка с нас и най-вече с теб. И накрая да ти убие гаджето, а ти да гледаш отстрани как го прави. Слава Богу, че не успя.
— Какво искате от мен?
— Дай им куфарчето и да забравим цялата тази история.
— Смятате, че е у мен?
— Знаем, че е у теб. Лосън го споменава в рапорта си. Пише, че едва ли било кой знае колко важно, но го видяла в кухнята на Дохърти. Следователно ти си го взел. А тези типове са дочули това и сега са настръхнали.
— Искате ли да знаете какво има вътре?
— Не особено.
— Няма нищо. Само някакви стиропорени гнезда, в които е имало нещо.
— Виждаш ли, пак нищо. Дай им куфарчето, Кели. Ти може да се мислиш за Джон Уейн, а може и наистина да си като него. Но федералните пет пари не дават за това. Ще те прегазят, без да им мигне окото.
Уилсън притвори очи, наведе се и целуна Маги по темето.
— Добро кученце, Кели. И явно й харесва при теб.
Помислих малко за черното куфарче. За разговора ми с Мардж Конъли. За това как нещата да станат най-добре.
— Искам нещо в замяна.
— Изнудвач такъв! — Кметът се размърда на стола си и Маги вдигна очи нагоре.
— Нещо, което да си остане между нас двамата — казах аз. — Всъщност това може и да ви зарадва.
Уилсън постави внимателно палето на пода и се наведе напред. Ноздрите му потрепериха, сякаш се опитваше да надуши нещо.
— Изнудвач. Гаден, нагъл изнудвач. Казвай какво има.
И аз му казах. Не всичко, но достатъчно. Той облиза устни и се ухили.
— Империята на злото, а? Ах, мамка му! Честно да ти кажа, Кели, впечатлен съм.
Черното куфарче бе забравено, поне за момент, докато излагах останалата част от предложението си пред кмета. В общи линии то го зарадва, както и бях очаквал.
58
Вятърът блъскаше яростно по прозорците ми. Наближаваше седем сутринта, а аз изобщо не бях лягал. Отпих от поредната чаша кафе и надникнах навън. Един врабец отвърна на погледа ми с черните си очи. Перцата му бяха разрошени от ледения повей. Насочих вниманието си към папката върху бюрото. Вътре се намираше всичко, което ми бе нужно за деня. Най-отгоре лежеше пистолетът ми. Пъхнах го в кобура и за последен път прегледах съдържанието на папката.