Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Чакай да опитам още няколко неща, преди да ти дам отговор.
— Например какво?
— Имаме една програма, която използваме за оглед на следи от ухапване. С нея се определя формата на всякакви вдлъбнатини по кожата на жертвата. Невинаги се приема за доказателство в съда, но иначе е доста ефикасна. — Конъли се облегна назад и няколко секунди остана загледана в снимката. — Нека да я пусна през програмата, пък да видим какво ще излезе.
— Колко време ще ти трябва?
Мардж вдигна рамене.
— Ами може да го направим още днес следобед. Ще ти звънна.
— Супер! Ами ако открием нещо, какво ще стане с доклада ти?
Съдебната лекарка се усмихна.
— Докладът ми е написан, Кели. Случаят е приключен. Точно както го искаше кметът.
56
Лица и факти се смесваха и преливаха в калейдоскоп от цветове и звуци. Джим Дохърти, с изпито лице и хищни черти, подхранващ омразата си в мрачна гробница в подземията на града. Един стрелец на име Робълс, със сиви воднисти очи, сеещ смърт с карабината си на брега на езерото. Тясна, задънена уличка, която се разклоняваше от Милуоки Авеню, и един младеж с въже на шията. Рейчъл, вторачена в тъмните кътчета на съзнанието си, наблюдаваща как миналото нарязва настоящето й на ситни късчета. Катрин Лосън и усещането за допира на ръката й върху лицето ми. Кметът Джон Уилсън. Някаква компания на име „Транско“ и някаква папка с материали от аутопсия. Друга папка, или по-скоро класьор, червен на цвят.
Парчетата от този случай, а може би от два-три случая бяха свързани помежду си с възможно най-тънката нишка — съвпадащи обстоятелства и допускания, основаващи се на верни, но непълни факти. Останалото плуваше и се преобръщаше в мрака, като от време на време излизаше за миг на повърхността и се самопредлагаше като парченца от мозайката, но без никакъв намек откъде и защо.
Въздъхнах и отворих очи. Ама че идиотска история! Слязох от колата, повървях по Бродуей и изкачих няколкото стъпала. В антрето на кантората ми се беше натрупала цяла купчина поща, която подпираше отвътре вратата. Най-отгоре имаше дебел кафяв плик. Адресът на подателя беше написан на ръка с черен флумастер:
Сол Бърнстайн-шадши
Сътър Стрийт 110
Сан Франциско, Калифорния
По дяволите! Добрах се до бюрото си, вдигнах щорите и разрязах плика. После прочетох писмото на мистър Бърнстайн на отслабващата светлина, която влизаше през прозореца в късния следобед.
Уважаеми мистър Кели,
Надявам се настоящото да Ви завари в добро здраве и разположение. Както вероятно знаете, Вашият сътрудник Хюбърт Ръсел се свърза с мен във връзка с едно търговско дружество на име „Транско“ и неговата фирма майка Си Ем Ти Холдинг. Моят покоен баща сътрудничеше на Си Ем Ти преди много години в качеството си на техен адвокат по редица въпроси, както и на техен оторизиран представител. Моля да ме извините, че не се свързах пряко с мистър Ръсел, но — с риск думите ми да прозвучат надменно — по телефона той ми се стори твърде млад, макар и явно способен. Дано да ме разберете и Ви моля да предадете моите извинения и най-добри пожелания на Вашия колега.
Що се отнася до „Транско“ и Си Ем Ти, след дълъг размисъл по въпроса реших, че Вашето запитване е една добра възможност някои минали неща да бъдат изяснени веднъж завинаги. Предлагам на вниманието Ви подборка от документи, които открих в архива на баща ми. Мисля, че те не се нуждаят от каквито и да било обяснения. Прилагам и телефонен номер, в случай че желаете да се свържете с мен, но настойчиво Ви моля да не го правите. Дискретността е от жизнена важност за мен, доколкото също като баща ми и аз съм адвокат с частна практика, която бих желал да запазя далеч от полезрението на общественото внимание. Смятах да отнеса тази информация пряко към властите, но колеги в Чикаго ме увериха, че Вие имате значителен опит с подобни дела и че може да се разчита на вас да подходите по въпроса експедитивно и с нужната конфиденциалност. Надявам се, че съм взел разумно решение.