Клия [bg]

Цяла минута останахме да се гледаме един друг замислено, дори изпитателно, преди да наруша мълчанието.

— Видя ли се със сестра му Лиза?

Кийтс бавно поклати глава.

— Не. Какъв е смисълът? Зарязах идеята още тогава, така че вече нейната версия не ме интересува. Знам, че притежава голямо количество ръкописи, защото съпругата му ми каза. Но… тя е тук, нали? — И той се нацупи, имитирайки погнуса.

— Честно казано, нямам желание да се срещна с нея. Според мен горчивата истина по въпроса е, че персоната, която нашият Пърсуордън е обичал най-много — в чисто духовен смисъл — изобщо не е разбрала душата му, така да се каже, до деня на неговата смърт, нито пък някога е имала и най-бегла представа за значението на творчеството му. Не, през цялото време се е занимавала с най-плебейски интриги, най-вече за да легализира отношенията си с Маунтолив. Изглежда се е опасявала, че бракът й с дипломат би могъл да бъде възпрепятстван от евентуален скандал. Може и да не съм прав, но това е моето впечатление. Мисля, че и тя прави опити да възложи написването на книга, която да замаже истината и да я реабилитира в очите на обществото. Но сега вече, в известен смисъл, аз си имам моя собствен Пърсуордън, ако щеш, мой собствен екземпляр от него. И това ми стига. Какво значение имат подробностите и защо ми е притрябвало да се виждам със сестра му? Ние се нуждаем от неговото творчество, а не от биографията му, защото именно в него човек може да открие безбройните превъплъщения и значения на думичката с пет букви!

Щеше ми се да извикам: „Не е честно!“, но се въздържах. В този свят е невъзможно да съществува пълна справедливост за всекиго. Клепачите на Кийтс се притвориха.

— Хайде! — рекох му и поисках сметката. — Време е да се прибираме, за да можеш малко да поспиш.

— Чувствам се ужасно уморен — промълви той. — Аванти!

В една странична уличка с радост открихме кабриолет. Кийтс вече мрънкаше, че краката не го държат, а и болката в ръката не му даваше мира. Чувстваше се приятно изморен и леко пиян след всичките чашки, които бе обърнал. Отпусна се в миризливия стар кабриолет и затвори очи.

— Знаеш ли, Дарли — смотолеви той. — Исках да ти кажа, ама забравих. Няма да ми се сърдиш, стари приятелю, нали? Знам, че вие двамата с Клия… Всъщност радвам се. Ала имам странното усещане, че един ден ще се оженя за нея. Сериозно ти говоря. Ти не се обиждай. Разбира се, това на никого няма да го кажа, пък и ако се случи, то ще бъде след края на тази кретенска война.

— Какво очакваш да ти отвърна?

— О, имаш голям избор. На твое място, ако ми съобщиш подобно нещо, веднага ще се разкрещя. Ще ти разбия мутрата, ще те изритам от кабриолета и какво ли още не. Най-малкото ще ти насиня окото.