Жълтата кутия

"Всички ви?" – помисли си писарят, докато отблъскваше стола си назад – "Нима има и други? По дяволите!"

От ъглите неочаквано се появиха няколко мъже, които до сега се бяха спотайвали в сенките и без да кажат и дума се нахвърлиха върху Климент и спътника му. Писарят извади свирката си и се опита да я надуе, но един от мъжете го блъсна в ребрата, писарят се удари в стената зад себе си и я изпусна.

Тиона се сви под масата и започна да пищи. Останалите клиенти наскачаха от местата си, но бързо бяха изблъскани в задната част на заведението.

Невестулката се облегна на стената до писаря. Дрехата на рамото му бе срязана, кръв се стичаше по гърдите му. И двамата се опитваха да се защитават с чашите си, защото нямаха други оръжия.

– Помощ! На помощ! – извика писарят, но никой не отговори на виковете му. Дори и да го чуваха, войниците имаха изричната заповед да не мърдат от местата си, докато не изсвири с проклетата свирка.

Мъжете срещу тях само се ухилиха и бавно тръгнаха напред, прехвърляйки ножовете си от ръка в ръка. Дългите им черни сенки се извиха злокобно по сводестите стени. В този момент вратата на помещението се отвори и вътре нахлу огромният портиер. На земята зад него лежеше Корсис.

– Аз съм княжески пратеник! Аз съм писарят на Борис! Който ме нападне ще бъде наказан жестоко! – извика Климент и отново размаха чашата си пред себе си. – Оставете ни да излезем от тук и никой няма да пострада!

Мъжете срещу него се разколебаха за момент.

– Не го слушайте! Ако го изпуснем ще ни предаде и с всички ни е свършено! Ако го убием и изчезне никой няма да разбере какво се е случило! – Семел беше зад хората си и ги окуражаваше. – Давай Брус! Убийте ги!

Огромният портиер се хвърли напред, опитвайки се да посече Невестулката. Джебчията успя да се извие в последния момент и да избегне острието, което направи бразда на стената зад него. Якото туловище на Брус обаче се стовари върху бившия крадец и буквално го смаза под тежестта си. Невестулката се свлече в безсъзнание и остана да лежи на земята. Брус скочи ловко на крака и с широка усмивка се обърна срещу писаря.

"Нима ще загина по този нелеп начин. В някакъв долнопробен вертеп? Що за смърт е това" – отчаяно си помисли Климент и размаха отново безполезната си чаша срещу нападателите. – "Наистина прекрасен край за кариерата ми. Еспор ще има да се смее... Трябва да направя нещо!"

Писарят се отлепи от стената, блъсна изпречилия му се стол в краката на единия от нападателите си, който се препъна, но не падна на земята. Останалите го наобиколиха. Отзад Семел даваше резки команди с пискливия си глас. Климент хвърли чашата си по портиера, но тя отскочи от едрите му рамена без да му навреди. Брус му се ухили с вълча усмивка.

– Няма къде да избягаш! – изсъска той и вдигна меча си.

Писарят скочи встрани, грабна един от фенерите, закачени на стената и го завъртя пред себе си. Нападателите му за миг отстъпиха назад.