Черният квадрат
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 9564-729-130-0
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният квадрат». Краткое содержание книги:
Меркулов огледа единия ръкав на карираното палто и изхъмка със задоволство — беше забелязал на мъхестата тъкан сиво-зеленикаво петънце. После свали абажура на една от настолните лампи и дълго осветява с нея стените на кухнята, след което пак изхъмка със задоволство и решително започна да изчегъртва с нож боята от фалшивите гранитни камъни, съсипвайки модернистичния дизайн на помещението.
Докато той вписваше в протокола намерените и конфискувани веществени доказателства, Братишка по всички правила на криминалистичната техника ги прибираше в целофанови пликове и пликчета, а съпрузите Янко седяха притеснено на крайчеца на плюшения диван. Малко по малко портиерът започна да се чувства герой на деня и по някое време спокойно се разположи върху огромните макове, изпъвайки напред мършавите си крака в домашно плетени чорапи и галоши…
Меркулов предаде веществените доказателства за експертиза и написа 154 въпроса за експертите.
Би трябвало да й се признае на съвременната криминалистика, че е стигнала просто до умопомрачителни висини. На 154-те въпроса на Меркулов експертите дадоха най-малко 140 задоволителни отговора. В експертизите бе използван методът за емисионен спектрален анализ на микрочастиците от веществата за идентификация. И сега Меркулов и Грязнов се занимаваха с нещо като класификация на получените сведения по степента на тяхната важност за следствието.
Първо, върху карираното палто на Казаков бяха открити частици от тъканта на палтото на Ракитин и от велурената пола на Куприянова, да не говорим за частиците от кухненската боя, видими и с просто око. От друга страна, бяха открити в стърготинките на изчегъртаната боя от „пещерата“ полепнали влакънца от карираното палто. А тъй като ремонтът в жилището на Казаков е започнал в сряда (според показанията на бригадата „дизайнери“), това доказваше, че в деня на убийството Володечка е бил облечен със същото палто.
Второ, криминолозите бяха взели проби от съдържанието под ноктите на ръцете му и от кожата на лицето, по онези места, където е била брадата. Това не е било проблем за тях, защото той е бил в безсъзнание. За радост на експертите Казаков е нямал навика да поддържа личната си хигиена и под ноктите му открили истинско находище от най-различни микрочастици: от тухлите, намерени на местопроизшествието в Соколники; от жицата, с която Ракитин е бил удушен; от шала на балерината. Пак така чрез спектрален анализ бе открито лепило по кожата на лицето, с което Казаков е залепвал фалшивата си брада.
Трето, фиксираните на местопроизшествието следи от стъпки бяха оставени от немските боти на Казаков…
Четвърто… десето… четиридесет и пето…
— И така, можем да кажем, че Казаков-Крамаренко е напълно разобличен — заключи Меркулов и отново извади от бюрото часовника на дядо си, след което се зае да го лъска с кадифенцето, сякаш с това щеше да го подмлади най-малко със сто години. — Но виж, с втория убиец нещо не ни върви, момчета. Впрочем в сакото на Казаков не са открити следи по ревера от закачване на значка…
7.
Прокурорът криминолог Семьон Семьонович Мойсеев, голям специалист в професията си, бивш командир на танкова рота през Отечествената война, която му бе оставила за спомен раздробено коляно и пет медала, буквално примираше пред всеки началник, защото както по рождение, така и по паспорт се водеше стопроцентов евреин. А това означаваше, че още при първото съкращение той пръв ще изхвърчи съгласно секретните директиви за по-нататъшното подобряване на работата с кадрите.
Така и сега, докато ние — Меркулов, Грязнов и аз — седяхме до нерационално дългата маса в кабинета по криминология, където ни бе извикал Льоня Пархоменко за поредната „лекция“ по делото на Ракитин, и слушахме разсеяно втръсналите ни сентенции на началника на следствената служба, Семьон Семьонович се суетеше между шкафовете, накуцвайки много по-силно от обикновено и опитвайки да се оправдае за неизвършени грехове.
— Седнете, моля ви, Семьон Семьонович — кипна по някое време Пархоменко и Мойсеев тутакси седна на първия попаднал му стол в най-отдалечения ъгъл, като изфъфли нещо за извинение — със зъбите също не беше добре.
Всички си отдъхнахме с облекчение, когато най-после Пархоменко се разкара и можехме вече да се заемем с работа.