Черният квадрат
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 9564-729-130-0
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният квадрат». Краткое содержание книги:
— Откъде имате това, Алла Александровна?
6.
24 ноември 1982 година
В кабинета на Меркулов беше ужасно задимено. Пушекът от „Беломор“ и „Димок“ се стелеше на толкова плътни и лютиви облаци, че още щом влязох, очите ми започнаха да сълзят и аз се втурнах да отворя прозореца. Увлечени в разговор за изследването на микрочастици от някакви влакна, Меркулов и Грязнов дори не забелязаха моето идване и отворения прозорец. Съблякох се, седнах зад бюрото си и се заслушах какво толкова обсъждат.
Само в криминалните романи се срещат неочаквани развръзки и колкото по-изненадващи са разкритията, толкова по-интересно и ефектно е четивото. В действителността обаче не е така — разкриването на престъплението става бавно и с редица неимоверни усилия. И задачата на следователя не е да измисли някакъв печеливш ход, както си мислят някои автори на криминалета, нямащи представа какво значи следствие, а да не изтърве нито един факт или обстоятелство, подхвърлено от реалността, да измъква рационалните зрънца от огромните купища тор, да анализира и съпоставя, да взема решения и да прави изводи. И моят княз Меркулов не беше измислен, а съвсем истински следовател. И вместо да измисля всякакви там хитроумни номера, просто много работеше. Не щадеше както себе си, така и другите…
В понеделник след хокея Меркулов се свърза по телефона със заместник-началника на Соколническата криминална милиция подполковник Братишка, който съгласно инструкцията отговаряше за разкриването на убийството в парка. Подполковникът дойде на среднощната им среща с голяма връзка всевъзможни ключове, ключета и шперцове. Предстоеше да отворят сложните заключалки, с които Владимир Казаков-Крамаренко бе подсигурил жилището си на „Котелническа крайбрежна“. Впрочем не беше зле да разполагат със заповед за обиск, санкционирана от градския прокурор. Братишка обаче никога не се тревожеше от факта, че нарушава конституцията. Меркулов само донякъде се вълнуваше от този проблем: ако откриеха в апартамента на Казаков нещо съществено, то можеха да се позоват на член 168 от процесуалния кодекс: „В случаите, нетърпящи отлагане, обиск може да се извърши без санкцията на прокурора, но в рамките на следващите двайсет и четири часа той трябва да бъде уведомен за проведения обиск.“ Така че ако не намерят нищо важно, не е задължително прокурорът да знае за начинанието им. Защо да безпокоят началството напразно…
За две минути Братишка ловко се справи със заключалките, сякаш беше професионален крадец по домовете. Огромното жилище от два съединени тристайни апартамента, беше обзаведено със скъпа, но ужасно безвкусна мебел: по златистите плюшени дивани аленееха големи колкото футболна топка макове, русалки надуваха някакви безобразни фанфари по завесите в цвят бордо. При вида на поставения в един ъгъл чешки бар на Меркулов почти му прилоша: лицевата страна на бара бе покрита с жълто фолио, на което в еротичен танц се преплитаха някакви подобия на попови лъжички, или сперматозоиди, гледани под микроскоп. Масата в столовата бе сервирана за шестима души — явно Казаков е очаквал гости за неделната вечеря. Кристалните чаши искряха под светлината на кристалния полилей. Братишка „взе проба“ от английския джин, който съгледа сред бутилките с вносни напитки, и разочаровано се намръщи от мекотата му, очакваше да е по-силен. Не откриха нищо интересно в многобройните чекмеджета на писалището и секциите в кабинета, нито в нощните шкафчета в спалнята. Но изпод леглото Братишка измъкна голям лист, на който с печатни букви бяха изписани в колонка неразбрани думи.
— Някаква си абракадабра — промърмори той.
Меркулов взе листа и се разсмя:
— Господи! Искал е да мине за аристократ!
На листа с руски букви бяха написани четири английски фрази:
Ай ем сорри.
Ду нот уорри.
Сън ъф бич.
Факинг бастард.
Меркулов се опита да преведе на руски „абракадабрата“, но знанията му стигнаха само първите три фрази.
Подполковникът възхитено го гледаше със зяпнала уста…
Накрая Братишка отвори вратата на последната стая:
— Моля, заповядайте в музикалния салон!
До отсрещната стена бе поставен огромен концертен „Стейнуей“, в единия ъгъл — стереоуредба „Грундиг“, а в другия — телевизор „Сони“ и американски радиоприемник „Реалистик“.
— Не ми се вярва кралят на конюшните да седи тук и да свири полонезата на Огински — отбеляза Меркулов.