Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Второ, новогвинейската фауна не е включвала нито един едър бозайник, що-годе подходящ за одомашняване. Единствените домашни животни в съвременна Нова Гвинея — свинята, кокошката и кучето — са били докарани от Югоизточна Азия (през Индонезия) през последните няколко хилядолетия. В резултат на всичко това, ако жителите на низините се сдобиват с протеин от уловената риба, то планинските фермери страдат от остра липса на протеин, защото съдържанието му в техните основни култури, осигуряващи и повечето им калории (тарото и бататът), е доста ниско. Тарото например съдържа едва 1% протеин, което е много по-малко отколкото дори в белия ориз и значително по-ниско от нивото му в житните и бобовите на Плодородния полумесец (съответно 8-14% и 20-25%).

Децата в планинските райони са с издути коремчета, което недвусмислено подсказва, че храната им може и да е обилна като количество, но е бедна на протеин. И старите, и младите новогвинейци ядат рутинно мишки, паяци, жаби и други подобни животинки, към които хората в други региони (с достъп до питомни бозайници или едър дивеч) никога не биха проявили интерес. Острият недостиг на протеин вероятно е и основната причина за канибализма, който е широко разпространен в традиционните новогвинейски планински общности.

Накрая, наличните на острова кореноплодни култури в миналото са били ограничени откъм калории и протеин, тъй като не са виреели добре на по-високите места, където днес живеят повечето новогвинейци. Преди много векове обаче тук се е появила една нова култура, този път от южноамерикански произход — бататът (представител на картофовите) — най-вероятно дошъл от Филипините, където пък е бил въведен от испанците. За разлика от тарото и другите предполагаеми рано усвоени новогвинейски кореноплодни култури, бататът може да се отглежда спокойно и на по-високи места, расте доста по-бързо и дава много по-високи добиви на единица обработваема площ и съобразно положения труд. И последствията от появата на батата са се изразили в истински демографски взрив в планинските райони. Тоест, макар и преди идването на батата новогвинейските планинци да са се занимавали от хилядолетия със земеделие, наличните посеви са ограничавали гъстотата на населението, както и териториите, които тези хора са можели да заемат.