Трескав блян [bg]

Около 1750 година значителна група от моя народ живеела, пръсната из Франция, Бавария, Австрия, дори Италия. Назова някои имена, които Симж познаваше. Години наред бяхме издирвали част от тях безуспешно. Катрин каза, че един от тях бил заловен и убит от полицията през 1753 година, или някъде там, в Мюнхен. Останалите се уплашили от тази случка. Техният кръвник решил, че Европа е твърде населена и твърде добре организирана -нещо, което силно ни застрашавало. Живеехме скрити в сенки и цепнатини, а те ставаха все по-малко и по-малко. По тази причина той наел кораб и всички заедно тръгнали от Лисабон към Новия свят, където дивото, безкрайните гори, суровите колониални условия обещавали достатъчно плячка и спокойствие. Защо баща ми и неговите сподвижници не били включени, тя не успя да ми каже. Катрин също трябвало да замине, но дъждове, бури и пътен инцидент забавили придвижването й до Лисабон. Когато стигнала, вече били заминали. Разбира се, веднага отидох в Лисабон и претърсих всички стари корабни архиви, запазени от португалците. Накрая го открих. Корабът така и не се бе върнал от плаването, както предполагах. Толкова време по море, нямали са друг избор, освен да се хранят с екипажа, малко по малко. Въпросът беше дали корабът изобщо е достигнал Новия свят. Не намерих данни за това, но научих местоназначението - Ню Орлиънс. От там, по Мисисипи, можеха да достигнат до всяка част на континента.

Останалото е ясно. Пристигнахме. Бях сигурен, че ще ги открия. Реших, че ако имам параход, ще се наслаждавам на разкоша, към който бях привикнал, а също на подвижността и свободата, които ми бяха нужни за търсенето. По реката имаше много ексцентрици. Още няколко нямаше да бъдат забелязани. Щеше да е още по-добре, ако започнат да се носят слухове за прекрасен кораб със странен капитан, който се появява само след мръкнало. Можеха да достигнат до правилните хора и така те да дойдат, както бе направил Симж преди много години. Започнах да разпитвам и накрая се срещнахме в Сейнт Луис.