![Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/8/treskav-blyan-bg-download.jpg)
Трескав блян [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821618
- Переводчик: Слави Ганев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:
Трябва да свърша още много, Абнър, още много. Твоят вид е изпълнен със страх, суеверие, ненавист, затова все още трябва да останем скрити. Виждал съм как воювате помежду си, чел съм за Влад Цепеш- който, между другото, не е бил един от нас, - за него и за Тай Калигула и останалите царе. Виждал съм как горите старици, понеже подозирате, че са част от моя народ, а тук, в Ню Орлиънс, разбрах как поробвате себеподобните си, как ги бичувате, продавате ги като животни заради по-тъмната им кожа. Чернокожите са ви близки, кръвнородствени, също като останалите човеци. Можете дори да имате деца помежду си, но няма как това да се случи между нощта и деня. Трябва да останем скрити от вас за наше собствено добро. Свободни от жаждата обаче, един ден ще можем да се разкрием пред просветените сред вас, учените, водачите ви. Можем да си помогнем много, Абнър! Можем да ви научим на собствената ви история. Чрез нас можете да изобретите лекове, да разберете как да живеете по-дълго. Колкото до нас, ние тепърва започваме. Надвих алената жажда и вярвам, че с достатъчно подкрепа ще победя и самото слънце. Тогава ще можем да излизаме и денем. Вашите хирурзи и лекари могат да помогнат на жените ни при раждане, за да не означава бременността им сигурна смърт Това, което моята раса може да постигне, няма граници. Разбрах го, докато слушах Симж - бих могъл да направя нашия народ един от най-великите на земята.
Първо обаче трябваше да открия моята раса. Това не беше лесна задача. Симж ми каза, че когато бил млад, имало около хиляда от нас в цяла Европа, разпръснати от Урал до Британия. Според легендите някои се преселили на юг - в Африка, и на изток - към Монголия и Китай. Никой обаче нямаше доказателства за това. От всички хиляда в Европа повечето са загинали във войни или при лов на вещици, или са били заловени и убити, забравили за безопасността си. Може би стотина са оцелели, предполагаше Симж, може би по-малко. Не се бяха родили много, а и всички се намираха на разстояние един от друг и оставаха скрити.
Започнахме издирване, което продължи десетилетие. Няма да те занимавам с всички подробности. В една руска църква намерих книгите, на които ти попадна в каютата ми. Това е единствената известна литературна творба, написана от моя вид. Постепенно успях да я разчета. Разказва тъжна история за група от петдесет хора на кръвта, злочестията им, преселенията, битките, в които са участвали, и смъртта им. Всички бяха мъртви. Последните трима били разпънати на кръст и изгорени векове преди да се родя. В Трансилвания открихме останките на планинска крепост с пещери под нея. Вътре бяха скелетите на двама от моята раса. Между ребрата им стърчаха прогнили дървени колове. Черепите им стояха на прътове. Научих много от костите им, но все още нямахме оцелели. В Триест попаднахме на едно семейство, което никога не излизаше денем. Говореше се, че всички са необичайно бледи. Наистина беше така. Албиноси. В Будапеща се натъкнахме на богата жена, ужасно извратена, която изсмукваше кръвта на прислужничките си с пиявици и ги нараняваше с ножове. Втриваше кръвта в кожата си, за да се поддържа млада. И тя не беше една от вас. Признавам, че я убих със собствените си ръце - толкова ме оскърбиха деянията й. Не я принуждаваше жаждата. Правеше го единствено от злост. Това ме разгневи.
Не открихме нищо, затова се върнахме в моя дом в Шотландия. Изминаха години. Жената с нас, спътницата на Симж, прислужницата, която помня от детството си, почина през 1840-а. Така и не разбрах каква е причината. Беше на по-малко от петстотин години. Направих й дисекция и разбрах колко различни сме от човеците. Имаше поне три органа, които не бях виждал в човешките трупове. Бегло можех да си представя за какво служат. Сърцето й беше наполовина на човешкото, червата също бяха много по-къси, но имаше втори стомах - предполагам, че служеше единствено за преработка на кръвта. Това не бяха единствените различия, но сега не е толкова важно.
Четях много, учех нови езици, пишех поезия, размишлявах за политика. Посещавахме най-приятните обществени прояви. Поне аз и Симж го правехме. Смит и Браун, както ги наричащ така и не показаха особен интерес към Англия, останаха си саможиви. На два пъти със Симж предприемахме нови търсения на континента. Веднъж го пратих за три години сам в Индия. Накрая, едва преди две години, открихме Катрин. Живееше в Лондон, точно под носа ни, и беше една от нас. Твърде важно обаче се оказа онова, което тя ни разказа.