Богиня [bg]

Морфей се преобрази в Лукас и се промъкна по гигантското легло към нея.

– Предложението ми още важи, знаеш – прошепна той с гласа на Лукас. – Остани тук с мен и бъди моя кралица. Или пък, може да сменяме местата, ако предпочиташ. Нощем да идваме тук, а през деня да живеем в твоя свят.

Хелън бързо се отдръпна от преобразения като Лукас Морфей, като изпъшка жално:

– Абсолютен измамник си.

Той я хвана и я търкулна под себе си, лицето му беше само на сантиметри над нейното.

– Остани – каза умолително той. – Тук с мен или в твоя Всесвят с истинския Лукас. Или всякакво съчетание, което ти харесва. Всички можем да споделяме един живот. Но каквото и да решиш, по-добре е, ако никога не се върнеш на Земята. Ще бъдеш ужасно наранена, ако го сториш.

Гърлото на Хелън пресъхна при вида на сериозното му изражение.

– Не мога да избегна схватка със Зевс, като се крия.

– Не говорех за Зевс. Говорех за онези близо до теб. Те заговорничат, дори в сънищата си, да те предадат.

Хелън настръхна и го отблъсна.

– Какво е намислила майка ми този път? – попита, без изобщо да се съмнява кой от близкото й обкръжение би я предал. Морфей прие отново собственото си лице, което изглеждаше смутено.

– Тя упоява баща ти, разбира се – каза той. – Но това не е...

– Какво? – изрече Хелън с вибриращ глас, прекъсвайки го рязко, като изскочи от леглото, разтреперана от гняв. – Дафна упоява баща ми?

– Да – отвърна Морфей с кроткия си тон. – Това не уврежда тялото му по никакъв начин. Затова красивите близнаци-Лечители не могат да открият проблема.

– Какво, по дяволите? – избъбри Хелън, почти изпадайки в истерия при тази мисъл. – Защо тя упоява татко?

– За да го държи заспал, разбира се. Не се тревожи. Погрижих се да сънува само прекрасни сънища.

Хелън стисна юмруци, за да се сдържи да не закрещи, а после се надвеси да целуне бързо Морфей за довиждане.

– Благодаря ти, че се грижиш за баща ми, Морфей. Задължена съм ти. И ако някога ти потрябва нещо от мен, каквото и да е, просто попитай.

– Чакай, в опасност си! – поде Морфей, но Хелън вече знаеше това. Не можеше да остане и да изслуша поредната от добронамерените молби на Морфей да стои далече от Зевс. Трябваше да се върне, защото майка й имаше да дава някои сериозни обяснения.

След което щеше да нарита задника на тази безсърдечна кучка.

Хелън се появи насред дневната на семейство Делос, на сантиметри от Клеър, която спеше в един стол. Струя студен въздух премина над Клеър и я събуди.

– Хелън! – ахна тя и скочи моментално на крака.

– Извинявай – каза Хелън, като видя ужасеното изражение на лицето на Клеър. – Къде са всички?