Богиня [bg]

– Защо му е да го прави?

Хелън направи пауза, мислейки си за мисията да освободи Фурните и колко много беше научила междувременно.

– Предполагам, защото иска наистина да обмислим внимателно в какъв свят искаме да живеем – основан на справедливост и съчувствие към другите, или такъв, който служи само на прищявките на създателя. Хей, току-що проумях това – тя погледна Лукас и се усмихна. – Винаги ми помагаш да проумявам нещата.

– Затова съм тук — той й се усмихна в отговор преди отново да стане сериозен. – Но можеше да научиш тези уроци, без да се налага да минаваш през ада. Хелън, помня колко зле ти ставаше. Как се връщаше от Подземния свят, покрита с кал и листа, и понякога – кръв. Трябваше ли той да прави всичко толкова трудно?

– Да, трябваше — каза Хелън, а после млъкна отново, питайки се дали иска Лукас да узнае следващото нещо, което току-що й бе хрумнало.

– Хелън? – той повдигна вежда към нея. — Какво не ми казваш?

Тя знаеше, че не може да го скрие от него задълго, а и без друго мразеше да крие от него разни неща, затова му каза.

– Хадес трябваше да го направи трудно, така че да закоравея. Защото в мига щом една Създателка на светове наистина построи свят, тя трябва да бъде достатъчно силна, за да го защити.

Хелън почувства как изражението на Лукас се промени.

– Да го защити от кого? — попита той с нисък глас.

– Мисля, че от боговете. „Претенденти“ бе всичко, което Хадес каза, затова предполагам, че е имало повече от един през годините. Виж, няма да те лъжа. Фата Моргана построила Авалон и той изчезнал в мъглите, когато тя изгубила битката си. Атлантида потънала в морето, когато Атланта изгубила своята битка. Това са единствените известни за мен Потомци, които са били Създатели на светове, и двете изгубили. Шансовете не са на моя страна.

– Майната им на шансовете – Лукас махна пренебрежително с ръка. – Не това ме притеснява. – Очите му се стрелкаха бързо наоколо, докато мислеше. – Това, което искам да знам, е кой ще те предизвика и защо Хадес си прави труда да те подготви да отвърнеш на удара? Какво иска в действителност?

Хелън сви рамене:

– Не знам. Бих могла да попитам, но се съмнявам, че ще ми каже по начин, който бих разбрала. Хадес не дава лесни отговори.

– Бас държа – промърмори Лукас, все още мислейки.

Хелън посегна към китарата и бавно я тикна в ръцете му.

– Това намек ли е?

– Ужасно дебел намек. – Хелън му се ухили.

Лукас подръпна няколко струни и направи гримаса, като пробваше ту една, ту друга тоналност.

– Връзва се. Толкова си лишена от способността да различаваш тоновете, че даже и съвършено конструираните ти китари се грешно настроени. – Тялото на Хелън се присви от спазъм, когато се засмя на измъченото изражение върху лицето на Лукас. – И струните на тази китара са като за левичар. Не съм Мат, знаеш.