Богиня [bg]

– Да – призна Хелън. – И докато Потомците не свалят от власт боговете, ще сме заклещени в един и същи цикъл, повтаряйки грешките на предците си с всяко ново поколение, докато Богините на Съдбата получат каквото искат.

– Аполон каза нещо подобно – каза Хектор, кимвайки в знак на съгласие. – А след като е прекарал няколко хиляди години затворен на Олимп, изглежда готов за битка.

Няколко души зададоха въпроси на Хелън едновременно, но когато започнаха да обсъждат добрите страни на битката и избягването на такава, тя почувства как Лукас се събужда във Всесвят и бе доволна да насочи вниманието си към него. Тревожеше се за нея. Тя направи така, че на възглавницата до него да се появи бележка, обясняваща къде е и какво разказва на семейството му.

– Чакай – едно нещо? – попита той гласно, преди да прочете бележката.

Странно – Хелън не го чу да го изрича. Почувства думите да се появяват в ума й, прикрепени към някаква същност, която тя разбираше като Лукас. Беше като някакво причудливо второ сетиво, много по-изострено от истинския слух, и тя знаеше, че може да го изключи, ако й се наложи. Но не искаше. Искаше да прекара колкото може повече време, чувствайки Лукас в света си, в ума си, по този начин.

– Каквото поискаш – отвърна Хелън, поставяйки думата внимателно в мислите му, за да не се изплаши той от някакъв гръмлив глас в небето или нещо твърде напомнящо за Стария завет.

– Можеш ли да го направиш, ами, малко по-топъл? Каква е тая работа с вас, момичетата от Нова Англия, и снега, във всеки случай? Израснал съм в Кадис. Обичам слънце.

Хелън се засмя гласно и си представи топло място за Лукас.

– Хелън? – попита Орион, докосвайки ръката й, за да върне мислите й обратно долу на Земята. Тя го погледна и видя, че странното й поведение го бе стреснало. Беше изплашен от нея. Всички бяха – особено Клеър. Точно сега Клеър я гледаше, сякаш Хелън току-що бе прегазила нечие куче. Знаеше, че трябва да седне и да си поговори с Клеър, но все още не искаше да отделя време да се обяснява. Беше твърде нетърпелива да се върне при Лукас и собствения им личен рай.

– Трябва да тръгвам – тя сви извинително рамене. Обърна се към Орион и посочи към него. – Не отивай никъде, ясно?

– Няма да мърдам оттук – обеща той.

Тя стана от масата и се отдръпна, за да не смрази всички, когато отваряше портал. Погледна Ноел:

– Ще се върна с Лукас скоро. Обещавам.

После се изпари.

Някъде между Земята и Всесвят Хелън отвори очи. Беше минавала през процеса на разглеждането на спомените, които беше наследила от река Лета достатъчно пъти, за да знае кога го правеше отново. И го правеше пак.

Само че този път, когато се събуди с голото тяло на Парис, преплетено с нейното, не гледаше сцената като някакво призрачно трето лице в стаята. Чувстваше се, сякаш това се случва на нея. И от всички спомени, които беше съживила, този болеше най-много.