![Цитаделата на аутарха [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/8/citadelata-na-autarha-bg-download.jpg)
Цитаделата на аутарха [bg]
- Автор: Вулф Джин Родман
- Серия: Книга за новото слънце #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-371-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Цитаделата на аутарха [bg]». Краткое содержание книги:
Поклатих глава.
— Странно, защото по това време трябва да си бил с него. Каза, че се намира в катастрофирал флайер… и че заедно с него е и Самодържецът. Би трябвало да е пълен идиот да съобщи подобно нещо при обичайно стечение на обстоятелствата, защото ще издаде местоположението си — а както е знаел, той се е намирал в тила ни.
— Значи си част от асцианската армия?
— Да, извършваме някои разузнавателни операции за тях. Виждам, че си смутен от факта, че Аджиа и чудотворецът убиха някои от войниците им, за да те заловят. Не би трябвало да се смущаваш. Господарите им ги ценят дори по-малко и от мен, а и нямаше време за преговори.
— Но не заловихте Самодържеца.
Не съм добър лъжец, но мисля, че бях прекалено изтощен, за да може Водалус лесно да прочете нещо в лицето ми.
Той се наведе напред и за миг очите му светнаха, сякаш някой запали свещи зад тях.
— Значи е бил там. Чудесно. Видял си го. Летял си заедно с него във флайера му.
Кимнах отново.
— Разбираш ли, колкото и нелепо да звучи, се опасявах, че той — това си ти. Никога не се знае. Самодържецът умира и на негово място застава друг, който може да управлява половин столетие или само две седмици. Значи сте били трима? Само трима?
— Да, само трима.
— Как изглежда Самодържецът? Опиши ми го до най-малката подробност.
Подчиних се и описах доктор Талос във вида, когато изпълняваше ролята му.
— Успя ли да избяга от създанията на чудотвореца и от асцианите? Или асцианите са го заловили? Или може би жената и любовникът й са го задържали за себе си?
— Казах ти, че асцианите не го хванаха.
Водалус отново се усмихна, но зад горящите му очи и изкривената уста се четеше само болка.
— Разбираш ли — повтори той, — за известно време си мислех, че той — това си ти. Нашият служител е тук, но той е наранен в главата и идва в съзнание само за по няколко мига. Страхувам се, че много скоро ще умре. Но той никога не ме е лъгал, а Аджиа твърди, че заедно с него си бил само ти.
— Мислиш, че аз съм Самодържецът? Грешиш.
— Различаваш се от човека, когото срещнах преди време.
— Ти самият ми даде алзабото и живота на шателена Текла. Обичах я. Да не би да мислиш, че след като вкуся от нея, ще остана непроменен? Тя е винаги с мен, така че съм двама души в едно тяло. Но въпреки това не съм Самодържецът, в чието тяло са хиляди.
Водалус не отговори, но наполовина закри очи, сякаш се страхуваше да не забележа пламъка в тях. Не се раздаваше нито звук, освен ромона на реката и приглушените гласове на малката групичка въоръжени мъже и жени, които тихо разговаряха на стотина крачки от нас и от време на време ни поглеждаха. Една ара изкрещя и прелетя от едно дърво на съседното.
— Ще продължа да ти служа — казах на Водалус, — стига да ми позволиш.
Не бях сигурен дали това не е лъжа до момента, когато думите излязоха от устата ми. След това се обърках и се зачудих как е станало така, че думите, които са били истина за Текла и за Севериън, са лъжа за мен.
— „Самодържецът, в чието тяло са хиляди“ — повтори думите ми Водалус. — Вярно е, но колко малко от нас го знаят.
28.
Преходът
Днес участвах в последната тържествена религиозна церемония, преди да напусна Дома на Абсолюта. Подобни ритуали се делят на седем степени според тяхната важност, или, както казват хептарсите — „трансцендентност“ — нещо, за което бях напълно невеж по онова време. На най-ниската, или Аспирацията, стоят проявите на лична набожност, в които влизат молитвите в уединение, поставяне на камък върху пирамида от други и така нататък. Събранията и публичните молитви, които като момче свързвах с цялата организирана религия, са част от друга степен, наречена Интеграция. Днешната церемония спада към седмата и най-висша степен — тази на Асимилацията.
В съответствие с принципа на кръговрата сега се освобождаваме от по-голямата част от нещата, натрупани при преминаването през първите шест степени. Нямаше никаква музика и богатите одежди на Убеждението се смениха с колосани роби, чиито твърди гънки ни караха да приличаме на нещо като статуи. Вече бе невъзможно да провеждаме церемонията като някога, обвити от сияещия пояс на галактиката, но за да се достигне максимален ефект, притегателното поле на Ърт бе премахнато от базиликата. За мен усещането бе съвсем ново и макар че изобщо не се страхувах, си припомних нощта в планината, когато имах чувството, че се намирам на ръба и ще падна от света — нещо, което ще изпитам наяве утре. От време на време таванът ми се струваше под или пък стената (което ми се видя много по-объркващо) се превръщаше в таван; ако погледнеш нагоре през отворените прозорци, виждаш тревист планински склон, издигнал се завинаги нагоре към небето. Колкото и да бе стряскаща, тази гледка бе не по-малко истинска от онази, която виждаме обикновено.