Цитаделата на аутарха [bg]

— Наистина съм съгласен, че при твоето положение връзването на ръцете ти е малко преувеличено. — Той едва забележимо се усмихна. — Боли ли?

— Не. Вече ми мина.

— И все пак от въжетата няма нужда. — Водалус стана, извади една тънка сабя, наведе се и сряза вървите с върха й.

Размърдах рамене и се освободих. Сякаш в ръцете ми се впиха хиляди иглички.

Водалус отново се настани на мястото си и попита дали няма да му благодаря.

— Ти никога не си ми благодарил, господарю. Вместо това ми даде монета. Мисля, че още я пазя някъде. — Започнах да ровя в паласката си за парите, които ми плати Гуасахт.

— Можеш да си я задържиш. Ще искам от теб много повече. Готов ли си да ми кажеш кой си?

— Винаги съм бил готов, господарю. Аз съм Севериън, бивш калфа от гилдията на палачите.

— Значи си само бивш калфа на гилдията и нищо повече?

— Нищо повече.

Водалус въздъхна и се усмихна, след това се облегна назад и отново въздъхна.

— Моят слуга Хилдегрин винаги настояваше, че си важен. Когато го питах защо, той винаги ме затрупваше с умозаключения, нито едно от които не ми се струваше убедително. Мислех си, че се мъчи да измъкне от мен сребро за едно малко и лесно шпиониране. Но все пак се оказа прав.

— Бил съм важен за теб само веднъж, господарю.

— При всяка наша среща ми напомняш, че навремето си ми спасил живота. Знаеш ли, че веднъж Хилдегрин спаси твоя? Именно той извика „Бягай!“ на противника ти, с когото се дуелирахте в града. Беше паднал и онзи щеше да те наръга.

— Аджиа тук ли е? — попитах аз. — Ако чуе това, ще се опита да те убие.

— Никой не може да те чуе, освен мен. Ако искаш, можеш да й го разкажеш по-късно. Тя няма да ти повярва.

— Не можеш да бъдеш сигурен в това.

Усмихна се, този път по-широко.

— Добре, тогава ще те предам на нея. Така ще можеш да провериш теорията си.

— Както желаеш.

Той реагира на примирението ми с изящно махване с ръка.

— Мислиш си, че можеш да ме вкараш в задънена улица с готовността си да умреш. А всъщност ми предлагаш лесен изход от една дилема. Твоята Аджиа дойде при мен заедно с един много ценен чудотворец и поиска като награда за службата си само едно — ти, Севериън от ордена на Търсещите истина и покаяние, да й бъдеш предаден лично. Сега казваш, че си Севериън Палача и никой друг. Много трудно бих могъл да отхвърля претенциите й.

— А кой би искал да бъда? — попитах аз.

— Имам, по-скоро имах, един великолепен служител в Дома на Абсолюта. Разбира се, ти го познаваш, защото именно на него предаде посланието ми. — Водалус замълча и отново се усмихна. — Преди около седмица получихме вест от него. Разбира се, то не бе пряко адресирано до мен, но направих необходимото да научи къде се намираме и да не бъдем много далеч от него. Знаеш ли какво ни съобщи той?