Розата и бодилът [bg]

— А аз пак ти казвам, че в момента изпълнявам задача, възложена ми от Негово величество. — В гласа на сержанта отсъстваше какъвто и да било страх. Той дори звучеше раздразнен. — Виждаш униформата, знаеш какво означава тя. Сега ни пусни. Тази нощ нямам време за селски игрички.

— Може и да си тръгнал по кралска задача, а може и да не си. Ако е първото, тогава няма да имаш нищо против да дойдеш с нас до двореца, за да попитаме Лорд Екзитър. Ако той потвърди, ще се извиним подобаващо и дори ще те придружим до целта ти, за да не ти пречат останалите патрули. Как ти звучи това?

— Казах ти, че нямам време за игрички, хлапе.

Това не се хареса на шерифа.

— Ще ти се наложи да намериш време, сержанте, защото аз не съм хлапе, а шериф, отговарящ за една четвърт от Медфорд. А вие двамата сте арестувани.

В мига, в който униформеният посегна към Роза, Ричард я блъсна назад (при което тя нададе глух вик и падна на улицата). В следващия момент сержантът вече изтегляше меча си и го забиваше в стомаха на по-едрия от цивилните, който в този момент дори не гледаше към него. Роза изпищя, когато пронизаният се извъртя и рухна.

Следващият удар на Ричард бе насочен към шерифа, но срещна стомана: патрулиращите бяха успели да реагират и да изтеглят оръжия. Звънкият екот се понесе из улиците.

Тъй като сержантът бе съсредоточил атаките си срещу шерифа, един от цивилните успя да се възползва от изникнала възможност и разсече гърба на Ричард. А войникът не обърна внимание на удара.

— Той носи ризница, идиоте! — кресна шерифът. — Дръжте момичето и го отведете при Екзитър! — Униформеният премина в атака, за да изтласка Ричард с поредица удари към главата му.

Роза продължаваше да пищи и бе започнала да пълзи. Един от пълномощниците я сграбчи за ръката и я изправи. Тя започна да се мята и да го рита, което не му направи впечатление. Но тъй като затрудняваше движението му, мъжът се принуди да пусне меча си, да нарами девойката и да се отправи към двореца.

Ейдриън го изчака да приближи скривалището му.

— Добър вечер, пълномощнико — каза боецът, пристъпвайки напред. — Виждам, че носиш тежък товар. Трябва ли ти помощ?

За момент онзи го гледаше с подозрение, преди да каже:

— Оставих меча си по-нагоре. Ще ми го донесеш ли?

— Нямаш меч? Винаги става така, когато носиш само един. — В следващия миг Блекуотър бе насочил върха на собственото си оръжие към шията му. — Пусни я.

— Аз съм пълномощник на шерифа. Работя за лорд Екзитър. Не виждаш ли шапката ми?

— Странно, тази стратегия не ви помогна и със сержанта.

— Заради тази намеса ще увиснеш на бесилото.

Роза се раздвижи зад гърба на цивилния. Ейдриън не можа да види ясно, но онзи извика и я пусна.