Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Индийската съпруга [bg]
Индийската съпруга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Индийската съпруга [bg]

Электронная книга - «Индийската съпруга [bg]». Краткое содержание книги:

Инспектор Конрад Сейер е извикан да разследва убийство в затънтеното норвежко селце Елвеста. Трупът е на млада красива жена, очевидно от южна раса, която никой в околността не познава и която никой не е виждал. Следите засега не водят наникъде… Няколко месеца по-рано попрехвърлилият годините самотник Гюндер набира телефона на туристическа агенция, за да поръча пътуване до Индия. За пръв път в живота си Гюндер се осмелява да бъде спонтанен - той все още не е изгубил надежда да се задоми, но е разбрал, че нито в Елвеста, нито в околните села ще си намери съпруга. Екзотичната Индия винаги е будила възхищението и любопитството му, а пословичната красота на индийските жени му вдъхва още повече смелост да се впусне в това приключение. И наистина, точно като в приказките, той среща там жената на мечтите си: лъчезарна, нежна, на име Пуна. Двамата сключват брак, Гюндер се връща в Норвегия и с нетърпение очаква идването на съпругата си, която има да уреди някои дела преди да замине завинаги. Но приликите с приказките свършват дотук…
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 108
Перейти на страницу:

Йоран го гледаше удивен. Какво толкова има за обяснение? Ами че то си е ясно като бял ден. Две жени са за предпочитане пред една, освен това са и различни по характер. Ула изглеждаше като перфектната приятелка, но искаше постоянно да става по нейната. Все нещо ѝ пречеше. Лилиан винаги беше готова за секс. Не му се налагаше да я държи за ръка или да я води на ресторант. Ула искаше постоянно да я глези и обгрижва. Само ако я ухажваше, получаваше каквото иска; утоляваше накипялата си страст — впрочем единствената причина мъжете изобщо да си намират сериозна приятелка.

— Йоран, не смяташ ли, че интимната връзка включва нещо повече от сексуален контакт?

Йоран го погледна унило.

— Първоначалното влюбване изчезва — изморено обясни той. — И то доста бързо.

— А любовта? — попита Фрис.

Йоран се усмихна скептично.

— Момче — подхвана назидателно адвокатът, — съдебните заседатели ще очакват да се отнасяш сериозно към връзката си с Ула. Може ти да не си изживял любовта, но това не означава, че тя не съществува.

Йоран заби обезсърчения си поглед в масата.

— Заседателите трябва да чуят колко силно обичаш Ула. Ще представиш Лилиан като глупава забежка и би дал всичко, за да я поправиш. Важно е да наблегнеш, че си бил у Лилиан във вечерта на убийството. Така си казал на полицаите и ще се придържаш към първоначалната си версия.

— Разбира се. Това си е самата истина.

— Ула е скъсала с теб след тренировката в „Адонис“. После си отишъл направо при Лилиан. Така ли да разбирам?

— Точно така. Първо ѝ звъннах да проверя дали си е вкъщи.

— Ядоса ли се на Ула?

— Малко се подразних. Тя непрекъснато къса с мен. Не знаех какво ѝ е хрумнало този път. Проклети момичета, казват ти едно, а после…

— Успокой се, Йоран, овладей се!

Младежът отново понижи глас.

— Не съм убил жената във Витемуен. В момента съм ужасно объркан и бъркам часове и дати, но едно нещо зная със сигурност: не съм я убил аз! По пътя до къщата на Лилиан не срещнах жива душа.

Изведнъж му се зави свят. Не му се беше случвало.

— Разпита ще ръководи Конрад Сайер — продължи Фрис. — След час ще дойде и ще те отведе. Разпитът ще продължи дълго. През първите няколко дни ще се опита да спечели доверието ти.

— През първите няколко…

— Не забравяй да дишаш. Няма закъде да бързаш, Йоран, трябва да си изиграеш картите достойно и спокойно. Изгубиш ли самообладание, Сайер ще те атакува веднага.

Ма пръв поглед ще ти се стори дружелюбен и уравновесен, но те е взел на мушка. Смята, че ти си убил индийката. Разбил си главата ѝ на парчета, защото си побеснял заради разочарование в собствения си живот, което няма нищо общо е нея. Не ти харесва жените да те отхвърлят, нали, Йоран?

— Мамка му, на теб да не би да ти харесва? — избухна младежът и затвори очи. — Похарчих хиляди крони за Ула, водех я където пожелае, купувах ѝ подаръци. Навсякъде плащах аз, на кино, в кафенетата, макар тя да работи. И въпреки всичко спря да ми пуска.

— Няма как да изпратим сметките за разходите на старите си приятелки, нали?

— Ако можех, щях да го направя — разпалено го увери Йоран.

— Обичаш ли я?

Йоран преброи до три.

— Бях свикнал с нея. След толкова дълго време.

Фрис вдигна глава към прозореца, сякаш за да намери изход.

— Свикнал си с нея, е присъствието ѝ. А когато те е напуснала, си се почувствал предаден. Така ли е?

— Да, но се виждах и е Лилиан.

— Изпитвал ли си желание да удряш?

— Никога не съм посягал на Ула! — извика Йоран. — Нито веднъж. Тя ли ви каза такова нещо?

— Не. Полицаите ще твърдят, че си пребил друга жена, за да се освободиш от агресията си. Случайно си се натъкнал на Пуна и си я убил. Била е лесна жертва: сама в непозната страна, дребна, крехка. — Фрис извади бележник и химикалка. — Разкажи ми как прекара двайсети август от сутринта, когато си се събудил, до вечерта, когато си легнал да спиш. Опиши ми какво си правил във всеки час от деня. Нужен ми е подробен поглед. Старай се да не пропускаш нищо. Не бързай.

— Нали полицаите ще ме питат същото?

— Да. Нека поясня: гледай двете ти версии, пред мен и пред тях, да не се разминават. Разбираш ли?

— Бях при Лилиан — прошепна Йоран.

* * *

Моя ли е вината, питаше се Линда. Дори да беше така, не се притесняваше особено. Нека приберат зад решетките когото поискат — Йоран, Макарона, Муде… Изобщо не ѝ пукаше. Легна си. Каза на майка си, че я мъчи ужасиш главоболие и няма да ходи на училище. Отпусна се върху възглавницата и се вторачи в паяка. През последните дни не ядеше почти нищо. Чувстваше се лека и ефирна, като на сън. Майка ѝ се качи в камиона и потегли нанякъде. Нямаше представа, че Линда стана малко по-късно и отиде 4 велосипеда до магазина на Гюнвал, за да купи вестници. Непрекъснато излизаха новини по случая „Витемуен“, особено след ареста на Йоран. Не той е убил индийката, мислеше Линда. Мъжът в бараката беше много по-висок. Гласът му звучеше съвсем различно. Трябва да пуснат Йоран! Вероятно ще се опита да ѝ отмъсти, защото насочи полицията към него. Линда обаче нямаше сили да се страхува. Прекара много часове в леглото, унесена в мечти. Представяше си как я отвлича жесток циничен престъпник. Затваря) я в злокобна къща, а Якоб се промъква през задната врата с огнестрелно оръжие и я освобождава, като рискува собствения си живот. Тази история имаше и други варианти: Якоб е ранен и полага глава в скута ѝ, а тя бърше кръвта от слепоочието му. Или: самата тя е простреляна, Якоб вика името ѝ и я люлее; слага ръка на сърцето ѝ, мъчи се да я съживи. Линда не се изморяваше да фантазира. Питаше се дали Якоб разполага постоянно с лично оръжие, или взема от служебните само когато се налага. Интересуваше я как да се сдобие с оръжие за самозащита. Човек никога не знае. А когато Йоран излезе от затвора… Линда затвори очи. Болеше я вратът. И гърбът от продължителното лежане. Изненадващо болката започна да ѝ харесва. Мъката ѝ се услади. Лежеше си неподвижно и страдаше за голямата си любов.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)