Проклятието на инките [bg]

Откакто видя за първи път Уилсън, тя придоби чувството, че живее във вихър. Всичко, което беше обичала преди, беше станало безсмислено и тя бе принудена да промени ценностите си и начина си на мислене. Сега надеждите и фантазиите ѝ бяха свързани с Уилсън, сякаш той бе откраднал мечти­те ѝ и ги бе заместил с невероятното си появяване. Това не означаваше, че бе водила съвършен живот преди срещата им - тъкмо обратното, - но поне тогава светът ѝ започваше и свършваше с онова, което беше около нея. Тя контролираше живота и чувствата си в реален свят с реални хора. Мъжът, с когото искаше да бъде сега, беше пътешественик във времето. Само мисълта колко нелепо е това я обезсърчаваше. Въпросите бяха много повече от отговорите, които някога щеше да намери. Колкото и да се опитваше да държи емоциите си под кон­трол, просто не успяваше да го направи. Съдейки по видението ѝ, Уилсън бе остарял с десетилетие за изминалата година. Времето очевидно вървеше с различна скорост за него.

Сънищата я бяха довели чак до Мачу Пикчу, в дивите планини на Перу, но въпреки това не по­лучаваше нищо, когато най-много се нуждаеше от уверение. Докато вървеше по грижливо поддър­жаната тераса, тя видя няколко лами, които пасяха едно ниво по-надолу. Гордо изглеждащи животни. Погледът ѝ се спря върху напоителния канал, който минаваше успоредно на терасата, и тя се запита за пореден път дали Уилсън е бил тук. Водата от пла­нината беше бистра и течеше бързо по акведукта. На Хелена ѝ се искаше да вярва, че Уилсън е довел Хайръм Бингам на това място, но в автобиографи­ята му не се споменаваше нищо такова. Както при всичко свързано с Уилсън Даулинг, оставаше ѝ само да гадае.