Проклятието на инките [bg]

Той тръгна по тясната тераса през папратите и тревата. Вървеше на север по самото било в посока към Уайна Пикчу.

- Не е там работата - разпалено рече Хайръм. - Тръгнахме на това пътуване заедно и трябва да го завършим заедно.

- Виж, Хайръм, съжалявам. Ако ще ти послужи като някаква утеха, сигурен съм, че ще се добереш до отец Маркос и без мен. Яздил си магаре от Сантяго до Куско, за бога. Това са хиляди мили. Със сигур­ност ще намериш пътя до църква само на три мили оттук.

Хайръм погледна към насечения терен.

- Но бях на магаре, а това тук е различно. Каквото и да си мислиш, не ме бива за ходене по планини­те. - Величествените руини наоколо го разсеяха. - Виж само това място... Господи! И освен това с мен имаше десет носачи, докато пътувах от Чили, както и трима учени от Йейл. Не може да се каже, че съм бил сам. А и Диабло беше с мен, Бог да даде покой на малката му досадна душа.

Уилсън чу ромона на вода и отмести тревата, раз­кривайки бърз поток, течащ по изкуствен канал. На­веде се, потопи пръсти във водата и я вкуси.

- Ето една от причините всичко да расте така до­бре тук. - По околните склонове и върхове на същата височина не се виждаше почти никаква растител­ност.

Уилсън прескочи едно дърво, което бе паднало, защото поддържащата стена зад него беше поддала.

- Ще те заведа до една много специална сграда, ето там.

- Не мога да повярвам, че ще ме изоставиш - из­стена Хайръм.

- Нарича се Храмът на слънцето.

- И в Куско има Храм на слънцето - отвърна Хай­ръм. Измина мълчаливо няколко крачки и отново за­говори. - Виж, ако дойдеш с мен в Куско, обещавам да поделя славата с теб. Така и ти ще станеш прочут.

- Вече ти казах, никога не съм бил тук.

- Не можеш да ме оставиш сам! - изплака Хайръм.

Уилсън се спусна по няколко силно обрасли стъ­пала. Пред него теренът буквално политаше надолу към далечната долина.

- Хайръм, сега ще видиш една от най-великите сгради на древния свят.