Пепеляшките [bg]

Впечатлението му се потвърди, например, и от посещението при мъжа, даващ коли под наем, който се беше обадил в полицията, че е разпознал момичето, задържало Сара Себастиансон във Флемингсберг. Мъжът го гледаше много скептично, докато Педер не извади легитимацията си. Тогава стана малко по-любезен, но все още не беше истински доволен.

Рюд направи обща преценка на мястото. Доста малък офис насред Сьодермалм12. Табелките по прозореца примамваха както с коли под наем, така и с шофьорски курсове. Не толкова честа комбинация. При това по нищо не личеше, че вътре протичаше някакво обучение.

Мъжът видя, че полицаят се оглежда наоколо.

— Шофьорските курсове се провеждат един етаж по-долу — сопна се той. — Ако това те интересува.

Педер се усмихна.

— Само гледам — поясни той. — Хубаво местенце за коли под наем, нали?

— Защо питаш?

Смотан тъпанар, помисли си Рюд раздразнено, но продължи да му се усмихва и каза:

— Просто ми се струва, че конкуренцията наоколо не е толкова голяма. Повечето фирми за коли под наем са собственост на по-големите бензиностанции и често се намират на няколко километра от центъра.

Мъжът продължи да мълчи и да се мръщи, така че Педер реши да не хаби повече енергия, за да изглежда любезен.

— Обадил си се, защото мислиш, че си видял тази жена — продължи строго той и постави на плота, който го делеше от служителя, скица на непознатата от Флемингсберг.

Мъжът я погледна внимателно.

— Да, прилича на тази, която беше тук.

— Кога? — попита Педер.

Мъжът сбърчи чело и разгърна един голям календар пред себе си.

— Тя ли е убила детето? — попита нетактично той. — Затова ли я издирвате?

— Не е заподозряна в нищо — бързо отвърна Педер. — Само трябва да се срещнем с нея, защото има вероятност да е видяла нещо, което би било интересно да знаем.

Мъжът кимна, докато търсеше в календара.

— Тук — каза той и постави дебелия си пръст точно по средата. — Тогава дойде.

Педер се наведе напред. Служителят обърна календара. Пръстът му сочеше вляво. Седми юни.

Педер увеси нос.

— Как може да си толкова сигурен, че е било точно в този ден? — поколеба се той.

— Защото на същата дата трябваше да ми извадят с операция един мъдрец — каза мъжът, като изглеждаше много доволен от себе си, докато барабанеше с пръст по нечетлива бележка встрани. — Тъкмо щях да затварям и да тръгвам към болницата, когато тя дойде.

Той се наведе върху тезгяха с блеснали очи и изпълни Педер с неприязън.

— Изплашено до смърт лайненце — продължи мъжът с дебел глас. — Стоеше и се взираше наоколо като някакво животинче, осветено от дългите фарове на кола. От онези, които никога не бягат, макар да са на крачка от опасността. Така изглеждаше. — Той се захили дебелашки.