Пепеляшките [bg]

— Схващаш ли с колко шибан случай се занимавам в момента? — изкрещял бе в отговор Педер. — Колко кофти се чувстваш, когато убиват деца в цяла Швеция и самият ти си баща? А, схващаш ли? Нима е толкова дяволски странно понякога да преспиваш в службата? А?

Победи, разбира се. Юлва нямаше конкретни доказателства за подозренията си и беше толкова омаломощена от тежката година, че не вярваше напълно на собствената си интуиция. В края на скандала тя седеше на пода, плачеше и молеше за прошка. А Педер я прегърна в скута си, погали я по косата и каза, че й прощава. После се запъти към момчетата и поседя мълчалив в тъмнината между леглата им. Татко се прибра, деца.

Лицето му пламна от последната мисъл.

Свиня.

Беше се превърнал в една свиня.

Цялото му тяло се тресеше. Господи!

Аз съм лош човек, мислеше си Педер. И лош баща. Ужасен баща. Отвратителен съпруг. И…

Елен Линд го прекъсна с упорито почукване по вратата. Знаеше, че е тя, макар да беше затворено. Тя чукаше по специален начин.

Отвори, преди да успее да й извика: „Влез“.

— Извини ме, че нахлувам така, но се обади следовател от Йоншьопинг, който искаше да говори с някого от групата на Алекс. Алекс нареди ти да го поемеш, защото в момента говори по телефона с Умео.

Педер зяпаше объркано Елен.

— Добре — каза той и вдигна телефонната слушалка.

Изчака Елен да прехвърли разговора.

Някакъв женски глас се обади отсреща. Звучеше уверено и приятно; предположи, че говори с жена на средна възраст.

Представи се като Анна Сандгрен и каза, че е криминален инспектор от Областна полиция Йоншьопинг, отдел Разследване на престъпления.

— Аха — рече Педер, просто за да не мълчи.

— Извинете, не разбрах името ви — продължи Анна Сандгрен.

Педер се размърда.

— Казвам се Педер Рюд — отвърна той след малко. — Криминален инспектор съм от стокхолмската полиция и участвам в специалния разследващ екип на Алекс Рехт.

— Сега ми стана по-ясно — продължи Анна Сандгрен със същата напевна интонация. — Обаждам се по повод една жена, която открихме мъртва вчера сутринта.

Педер слушаше. Същата сутрин научиха и за намерената мъртва Лилиан Себастиансон.

— Баба й се обади и съобщи, че е изчезнала. Твърдеше, че внучката й, й е позвънила в сряда следобед и й е казала, че ще й отиде на гости. Очевидно е живяла под защитена самоличност, след като си е изпатила от минала връзка, и е търсила закрила при старата си баба, когато е ставало напечено.

— Добре — внимаваше Педер и чакаше обяснение какво общо имаше всичко това с него.

— Така и не се обадила вечерта, както обещала — продължи Анна Сандгрен, — затова старицата се обърнала към полицията и помолила да я посетим, за да проверим дали не й се е случило нещо. Изпратихме патрулна кола, която докладва, че всичко било спокойно. Но бабата се заинатила и настояла да влезем в апартамента. И когато го направихме, открихме внучката убита в леглото. Удушена.