Пепеляшките [bg]

— И после нещата никога не се оправиха — каза тихо тя. — Не и както трябваше, не и каквито бяха. Естествено, общувахме доста и в Упсала, споделяхме интереси и определени мнения, но… Не, никога не стана както преди.

Странно безпокойство обзе стажантката. С колко свои приятели се беше разделила през годините? Тъгуваше ли за тях, както Мария, изглежда, тъгуваше за Сара?

— Ако се върнем отново за малко към престоя ви в Умео? — забърза Фредрика.

Мария примигна.

— Как беше там? Случи ли се нещо особено?

— Как беше… Ами, добре. Живеехме в нещо като пансион, запознахме се с нови хора.

— Поддържате ли все още връзка с някого?

— Не, не, изобщо. За мен всичко приключи, щом се прибрах вкъщи. Курсът беше минал, щях да продължа да работя през остатъка от лятото. И после да се преместя в Упсала.

— А Сара? Разказа ли нещо особено, когато се прибра?

Мария сбърчи вежди.

— Не, почти нищо.

— Имаше ли някого толкова близък като вас?

— Не, май не. Е, имаше приятели, но никой чак толкова близък. Сякаш с преместването в Упсала искаше да загърби доста неща. Придаваше му голямо значение. Но в Упсала си намери доста приятели. Преди да се запознае с Габриел, иначе след това отново стана доста самотна.

Фредрика „клъвна“ веднага.

— Общувахте ли със Сара след запознанството й с Габриел?

— Да, точно тогава като че ли бяхме започнали да се сближаваме отново. Бяха изминали няколко години след Умео, скоро ни предстоеше да завършим и да си търсим работа. Щяхме да навлезем в нова фаза от живота си, вече истински пораснали. Но Сара срещна Габриел и всичко пак се обърка. Той тотално я обсеби. В началото се опитах да поддържам връзка с нея, за да…

Мария млъкна и всякакво съмнение напусна Фредрика.

Мария плачеше.

— За да…? — тихо попита разследващата.

— За да я спася — не спираше да плаче жената. — Ясно виждах колко бой ядеше в тази връзка. А и забременя. Тогава скъсахме окончателно и до ден-днешен не сме се чували. Не издържах да я виждам с него. И честно казано, не ми понасяше как се самоунищожава в компанията му, без да повдигне и пръст, за да се измъкне.

Инстинктивно Фредрика не беше съгласна с Мария, че Сара Себастиансон не беше повдигнала и пръст, за да се освободи от Габриел, но си замълча. Вместо това каза:

— Сега определено се е измъкнала. Дори е стигнала до отчайваща самота.

Мария избърса няколко сълзи от бузата си.

— Как изглежда?

Фредрика, която тъкмо приготвяше нещата си, преди да стане и да си тръгне, вдигна глава.