Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дадена дума [bg]
Дадена дума [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дадена дума [bg]

Электронная книга - «Дадена дума [bg]». Краткое содержание книги:

След шестнайсет години пътешествия и участия във войни на три континента, както и незаслужен престой в затвора Клайд Бар се завръща в планините на Колорадо. Търси само уединение и спокойствие, но миналото скоро го застига. Неочаквано телефонно обаждане от сестра му Джен преобръща плановете му. Джен го моли за помощ, линията прекъсва, а той не знае нито с колко време разполага, нито къде е тя, нито кой я е отвлякъл. Знае само, че нищо не може да го спре да я спаси. Защото е дал дума. Клайд получава неочаквана подкрепа — младата Али Мартин се включва всеотдайно в търсенето, а мотивите й са твърде сложни. И докато двамата се надбягват с часовника, именно Али показва на Клайд в какво се е превърнал и какъв човек все още може да бъде.
Впечатляващ нов талант. Този трилър те грабва от първата си страница. Ерик Стори е роден разказвач.ДЖЕФРИ ДИВЪР
1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 96
Перейти на страницу:

Спускането от планината явно е било най-лесната част, тъкмо нея си спомнях най-малко. Вероятно съм тръгнал по пътя, подминал съм изгорелите останки на джипа и съм взел една от колите на хората, които ни устроиха засадата. Нямах спомен как съм се добрал до града. Не помнех нищо до момента, в който спрях пред новата къща на Деб.

Явно в някакъв момент бях намерил по-добре оборудван комплект за първа помощ. Раната на крака ми бе зашита съвсем прилично, а рамото ми се бе сдобило с нова марля и лейкопласт. Болеше ужасно, докато свалях превръзките, но бързо щях да се оправя при подходящо лечение.

След като си взех душ, огледах набързо шкафчето и аптечката в банята. Открих предимно детски неща: паста за зъби с анимационни герои върху тубичката, вода за уста, слабителни, лейкопласт, тубичка неоспорин за дезинфекциране на рани, но никакви антибиотици. Трябваше бързо да намеря по-сериозни медикаменти, ако не исках да загубя крака си. Облякох риза и панталон с размери на цирково шапито. Преди да се върна в кухнята, прегледах отново съдържанието на малката раница.

Вътре имаше нов комплект за първа помощ, от който липсваха марлите и бинтовете, използвани вчера и днес. Там бяха и най-важните неща, които носех със себе си: няколко пачки банкноти, книги, нож, малък, но напълно достатъчен комплект за оцеляване и нов деветмилиметров глок, който трябва да бях взел от някоя от колите на нападателите. Нов мобилен телефон също взет от тях. На дъното на раницата лежеше тежка кутия патрони, а когато я извадих, проверих фалшивото дъно и открих малката платнена чантичка, в която се криеше по-голямата част от личното ми състояние. Въздъхнах от облекчение, след като се уверих, че все още разполагам с най-важното.

Когато се върнах в кухнята, заварих Деб да пържи бекон на печка с керамичен плот. Седнах, оставих раницата под стола си и пъхнах единия си крак между презрамките, навик, който бях придобил на по-опасни места и в по-опасни времена. Вперих поглед в сватбената снимка, докато Деб бавно обръщаше бекона в чугунения си тиган.

На снимката сестра ми имаше дълга черна коса. Ник бе с двайсет и пет-трийсет килограма по-лек и имаше пясъчноруса козя брадичка. В смокинга си приличаше на човек, заровен до врата в черен пясък. Деб обаче изглеждаше добре. В нейната младост, виталност и усещане за щастие имаше нещо, което… което ми напомняше за Али.

Прогоних тази мисъл и казах:

— Знаеш ли откога не съм ял бекон?

— Нямам представа — отвърна тя. — Още го обичаш, нали?

— Разбира се. Това е вълшебна храна. От години не съм вкусвал бекон. Анджи го мразеше.

Деб се усмихна.

— Да, Анджи е ужасно придирчива към храната.

— Как е тя? — попитах аз и се сетих, че последния път, когато й се бях обадил, тя ми бе казала да вървя по дяволите.

— Чудесно. Двамата със Стив имат собствен бизнес, дипломирани експерт-счетоводители са. Обещала е утре да ми дойде на гости, да се поглези в джакузито, да си побъбрим…

Джакузи? Не го бях забелязал. Но предположих, че влиза в стандартното обзавеждане на подобни къщи.

— Аха.

И двамата замълчахме за секунда.

— Джен добре ли е? — попита Деб и постави парчетата бекон в отделна чиния, покрита с хартиени салфетки.

— Жива е.

— Къде е?

— Нямам представа.

— Какво означава „нямам представа“? Нали затова отиде…

— Изслушай ме внимателно! Съжалявам, че се изтърсих така. Благодаря ти за душа, кафето и храната. В планината обаче се случиха разни гадости и трябва да…

— Внимавай какво говориш — каза тя и ми подаде чинията. В нея имаше и яйца. — Момчетата ще се приберат съвсем скоро. Предпочитам да не те виждат. Но все пак, заварят ли, трябва да се държиш прилично.

— Ясно. Съжалявам. Случиха се някои неща. Седни за секунда, може ли?

Деб долови нещо в тона ми, остави вилицата, пристегна халата си и седна до мен. Столът й проскърца по дюшемето.

Разказах й по-голямата част от случилото се. Съкратена версия, предназначена за порядъчни граждани. Съобщих й, че съм открил Джен и съм се опитал да я върна у дома. Джен отново бе отвлечена от хората, които я бяха похитили първия път. Спестих повечето неприятни подробности. Съобщих й обаче, че човекът, който държи Джен, ми е много ядосан и макар да съм блъфирал с цел да го откажа от подобно намерение, би могъл да си отмъсти на останалите членове на семейството. На нея и на Анджи.

1 ... 77 78 79 80 81 82 83 84 85 ... 96
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)