Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
— Нима искаш да кажеш, че договорът е бил издаден точно с противоположна цел? За да се плати за смъртта на детето?
— Да, принцесо. Всички бяха потресени естествено. Маркизът беше повече от вбесен. През цялата година може да се надяват само на предположения, тъй като едва в края на сделката подписалият може да бъде разкрит в момента, в който прибира парите. Той лично трябва да се представи в „Мортън & синове“ и да подпише собственоръчно гаранцията. Не може да изпраща представител или пълномощник.
— Така че едва в края на месеца ще разберем дали генерал Айвън стои зад цялата тази работа — заключи Алесандра.
Колин поклати глава.
— Забрави ли, че сумата се изплаща само в случай на твоята смърт? И тъй като ще си останеш жива и здрава, генералът няма да има какво да получи. Ето защо няма да има причини да идва в Англия.
Алесандра кимна.
— Да, разбира се. Матю, а какво е станало с детето? — Алесандра все още мислеше за историята на маркиза на Ковингам.
— Живо е.
— И кой е прекратил договора?
— Никой не знае и до днес — отвърна Дрейсън и добави с възхищение — изумен съм от спокойствието, с което приемате тази новина.
Колин се поусмихна. Алесандра действително умееше да крие емоциите си. Можеше да си представи как би треперила от страх в ръцете му, но в този момент лицето й имаше каменно изражение.
— Принцесата няма причини да се тревожи. Тя знае, че аз съм поел защитата над нея. Матю, моята молба към теб е да продължиш да издирваш кой стои зад всичко това? Можем да предполагаме, че зад цялата история стои генерала, но аз искам истински доказателства.
— Разбира се. Нямам намерение да се предавам, докато не разнищя тази история.
— Чудя се дали всички в Лондон вече знаят за този договор? — подметна Алесандра. Ако е така, някой може да е чул за подобен облог или…
— Ако е така, няма начин да не чуя за него — увери я Дрейсън — нямаше да се надявам толкова, че ще се разчуе, ако не беше последният скандал, който е вече достояние на всички.
— Какъв скандал? — полюбопитства Алесандра.
— Относно тревогите на виконта на Талбот, разбира се. Причината за скандала е неговата жена. Тя го напусна. Учудващо, нали?
Колин не бе чувал нещо по-нелепо от това. Съпружеските двойки оставаха заедно за цял живот, независимо от това колко тежък бе съвместния им живот.
— Трябва да има друго обяснение за това — предположи той.
— Познаваш ли виконта? — запита го Алесандра.
— Да, беше в Оксфорд преди време с брат ми. Не е лош мъж. Навярно лейди Роберта просто се е оттеглила в селското им имение за няколко дни. Тълпата винаги търси причини за клюки.
Дрейсън кимна в знак на съгласие и рече:
— Чух слуха от лорд Тортън и съм готов да се обзаложа, че именно той разпространява клюки. И въпреки това, фактите са налице. Изглежда лейди Роберта е потънала вдън земя. А виконтът не е на себе си от тревога.
Алесандра потръпна.
— Изчезнала ли казахте?
— Ще се появи — побърза да я успокои Дрейсън в момента, в който усети колко обезпокоена е принцесата. — Готов съм да се обзаложа, че са имали малка семейна кавга и тя се опитва да го накаже по някакъв начин. След ден-два ще се появи.
Брокерът се изправи. Колин го придружи до фоайето. Спря ги гласът на Алесандра:
— Матю, колкото и да е абсурден този договор, „Мортън & синове“ ще го подпишат, защото сумата очевидно ще е много голяма.
— Да, принцесо.
Алесандра се усмихна на Колин и каза:
— Съпруже, бих искала да ми докажете, че наистина възнамерявате да ме защитите.
При това тя смееше да продължава да се усмихва след като го бе обидила по такъв начин. Колин се досети, че тя се опитва да му намекне нещо, но нямаше и най-малка представа какво е то.
— Какво имаш предвид? — попита той.
Тя се приближи до него и обясни:
— Подпиши договор на мое име, като се посочиш за директен вносител на застрахователната помощ за същата сума и същия срок.
Колин поклати глава още преди Алесандра да бе довършила мисълта си докрай.
— Планът ми е много уместен. Престани да клатиш глава.
— А дали ще бъде изплатена полицата, ако си жива или умреш, Алесандра?
Тя го погледна с почуда.
— Ако оживея, разбира се.
Алесандра се обърна към Дрейсън:
— Зная, че не ти е приятно да работиш с „Мортън & синове“, но не можеш ли да направиш нещо по тази сделка?